О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 23.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 360/16 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.Сливен против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 106 от 08.10.2015 г., по в.т.д.№ 219/2015 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд № 32 от 11. 12.2014 г., по т.д.№ 31/2014 г., при условията на чл.271, ал.1 ГПК, е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], [населено място] иск по чл.193, ал.1 КЗ / отм./ за заплащане на сумата 76 240 лв., произтичащо от сключен между страните договор за имуществена застраховка, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 2201111000R0042 от 01.06. 2011 г. във вр. с щета от наводнение, настъпило на 08.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба – 31.03.2014 г. до окончателното и изплащане, както и претенцията за присъждане на деловодните разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост на изградените правни изводи и допуснато нарушение на нормите на КЗ/ отм./, отнасящи се до застрахователното обезщетение – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция, че процесният застрахователен договор, към датата на настъпване на застрахователното събитие, е прекратен на осн. чл.202, ал.1 и ал.2 КЗ/ отм./ – поради просрочено плащане на повече от 15 дни на втората вноска от договореното разсрочено изплащане на застрахователната премия и фингирано връчване на известието за прекратяване, което изключва и наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на ответника, като застраховател.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на годни предпоставки за приложното му поле. При условията на евентуалност е оспорил и въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрола, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест, не е установил в процеса при условията на пълно и главно доказване, съществуването на твърдяната между него и ответника облигационна връзка към релевантния за спора момент, произтичаща от валидно сключен договор за имуществена застраховка от 01.06.2011 г.. Изложени са съображения, че предвид договореното между страните разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия и изрично постигнатото между съконтрахентите съгласие, че при закъснение на застрахования за заплащане на съответната вноска с повече от 15 дни, след падежа, покритието по полицата се прекратява автоматично, като застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, то безспорното извършеното от ищеца плащане на втората от разсрочените вноски вместо на падежа – 01.10.2011г., на 03.02.2012 г., договорът между страните е автоматично прекратен към датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.02.2012 г. Позовавайки се на така постигнатото съгласие между съконтрахентите, отразено в процесната застрахователна полица, съответстващо на ОУ на застрахователя, ирелевантно за настъпилото автоматично преустановяване на договорната връзка между страните е липсата на допълнително отправено в тази насока волеизявление на ответника до застрахованото дружество, както и извършените от последното плащания след посочената дата. Допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод, според решаващия състав на БАпС е и безспорно извършеното от застрахователя връщане на преведената сума от 221 лв. на 11.05.2011 г. на основание – „ възстановяване на премия по вече прекратен полица”.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Съгласно уредбата на касационното обжалване по действащия ГПК – факултативно, а не задължително, достъпът до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос – включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и постановения краен правен резултат по конкретния правен спор, по отношение на който е налице някое от селективните основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в изключителна тежест на касатора е да формулира ясно и точно този значим за изхода на делото правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалвания съдебен акт. Касационната инстанция не разполага с правомощия, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, да извежда релевантния за делото правен въпрос от изложението в касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, или от съдържанието на касационната жалба, респ. от сочените от жалбоподателя факти и обстоятелства, като преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС само въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е обуславящ за изхода на делото и според цитираната по- горе задължителна практика на ВКС това възпрепятства възможността за допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, чрез формулировката „които в своята съвкупност очертават значима част от съдържанието на института на изпълнението на договора за имуществена застраховка, за забавата на длъжника, за фингираното връчване на известие за прекратяване, за съгласие за игнориране на забавата, за приемане на забавено плащане при липса на изявление за ползване от последиците на фингираното връчване на известие, за наличието на редовно частично изпълнение, успоредно със забавата на някоя вноска от разсрочената застрахователна премия”, несъмнено са важни, но заявени общо теоретично, без оглед конкретните факти по делото и произнасянето на въззивния съд, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото законодателят не е възприел за тъждествени касационните основания по чл.281, т.3 ГПК с предпоставките за достъп до касация, твърдяната незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и необосноваността на изградените правни изводи, които касаторът всъщност визира чрез поставения „комплекс материалноправни въпроси”, като разрешени от Бургаския апелативен съд не са годни да обосноват искания достъп до касация.
Ответникът по касационната жалба не претендирал деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което предвид изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС не се произнася отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 106 от 08.10.2015 г., по в.т.д.№ 219/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: