ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
София, 25.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3327 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. С. като процесуален представител на М. М. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 14.ІV.2016г. по в.гр.д. № 554/2016г.
Ответникът по касационната жалба К. Г. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат В.З. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 14.ІV.2016г. ПОС по въззивна жалба само на ответника /сега касатор/ е потвърдил решението на Пловдивския районен съд от 18.ХІІ.2015г. по гр.д. № 562/2015г. в частта, с която А. е осъден да заплати на К. И. 6233.65лв., представляващи дължими вноски по договор за лизинг от 12.ІХ.2008г. и предварителен договор от 23.ІІІ.2011г., ведно със законната лихва от 07.ХІ.2014г. до окончателното изплащане и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че ищецът на 12.ІХ.2008г. е сключил с трето лице / [фирма]/ договор за финансов лизинг на автомобил; на 23.ІІІ.2011г. между страните по делото е сключен предварителен договор за продажба на автомобила, предмет на договора за лизинг, по който ищецът се е задължил да го продаде на ответника след приключване на лизинговия период до 12.ХІІ.2014г. срещу заплащане от купувача на продавача на 5000лв. и на дължимите лизингови вноски на третото лице – лизингодател, считано от датата на сключването на предварителния договор; автомобилът е предаден на купувача в деня на подписването на предварителния договор, като на 03.ІV.2011г. той е бил отнет от владението на ответника, по повод на което е образувано наказателно досъдебно производство срещу неизвестен извършител, впоследствие спряно; няма спор относно отказа на застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение на лизингодателя поради това, че при отнемането на автомобила той е бил оставен незаключен с контактни ключове на таблото и органите на МВР не са уведомени своевременно; не е спорно и че ищецът е останал задължен по лизинговия договор със сумата 32456.12лв., в т.ч. главница от м.февруари 2011г., данък превозно средство, лихва за забава, както и че след сключване на предварителния договор ищецът е направил плащания в размер на 8932лв. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че предварителния договор е развален по право поради невъзможност за ищеца да изпълни задължението за прехвърляне на собствеността – с кражбата на вещта правото й на собственост не е изгубено – движима вещ не може да бъде придобита по давност, когато владението й е придобито чрез престъпление, освен това собственикът на такава вещ може да я иска и от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата, това, което не може да бъде изпълнено от ищеца, е задължението за фактическото предаване на автомобила, но в случая автомобилът е бил предоставен за ползване още при сключването на предварителния договор и за купувача са възникнали паричните задължения по него; с оглед на чл.205 ал.1 ЗЗД рискът от погиването на вещта е преминал върху купувача; въпреки кражбата след предаването на автомобила на купувача, той е останал задължен за лизинговите вноски, представляващи на практика продажната цена. Като неоснователен е оценен и доводът на ответника за недоказано по размер вземане, тъй като не било ясно дали плащанията на ищеца покриват лизингови вноски след сключване на предварителния договор. Прието е в тази връзка, че този въпрос е изяснен със заключението на ССчЕ, компетентно, обективно изготвено и неоспорено от страните, съобразявайки се с което първоинстанционният съд е отхвърлил частично претенцията, касаеща платените вноски за период преди сключването на предварителния договор.
Така постановеното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
В изложението си касаторът е заявил искане за произнасяне от касационния съд по въпроса „следва ли въззивния съд с оглед чл.12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на страните и по чл.235 ал.2 ГПК и да постанови решението си върху приетите за установени от него факти и върху закона, като даде точен и конкретен отговор на всяко от възраженията, който отговор да намери място в мотивите на решението”. Въпросът е обоснован с твърдението, че с въззивната си жалба ответникът заявил възражение, че ССчЕ не давала отговор кои лизингови вноски с падеж след 23.ІІІ.2011г. са платени от ищеца вместо от него и въззивният съд следвало в мотивите си да посочи къде точно в заключението е отговорено на този въпрос. Въпросът бил разрешен в противоречие със сочена практика на ВКС.
ВКС на РБ намира, че по така поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената практика на ВКС по гр.д. № 761/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 513/2010г. ІV ГО и по гр.д. № 1413/2009г. ІV ГО, като е подложил на преценка и е оценил като неоснователно оплакването на А. във въззивната му жалба, че от заключението на ССчЕ не се установява плащанията на ищеца кои лизингови вноски покриват и дали те касаят дължимите вноски след сключването на предварителния договор. За пълнота следва да се посочи, че заключението на вещото лице е изготвено въз основа на и е в съответствие с представените от ищеца платежни документи и със счетоводните записвания при лизингодателя по договора за финансов лизинг, включително с представения от третото лице и приет по делото картон по договора с отразени в него срокове на вноските по погасителния план и дати на плащанията по фактурите за тях, извършени от лизингополучателя с посочените платежни документи.
При това положение не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІ граждански състав, № 529 от 14.ІV.2016г. по гр.д № 554/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: