2
определение по гр.д.№ 3750 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 30.01. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3750 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. З. против решение № 46 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 518 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2 от 05.01.2016 г. по гр.д.№ 466 от 2015 г. на Карнобатския районен съд за уважаване на предявения от Н. С. Ч. и М. П. Ч. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на А. К. З. да преустанови нарушението и възстанови фактическото положение, съществувало преди нарушението, като осигури достъп на ищците до жилището им, находящо се в [населено място], [улица], откъм северната част на дворното място- през северната пътна врата откъм [улица].
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 403 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 321 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 63 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 388 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о, решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 5465 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по следните въпроси, доуточнени от съда както следва:
1. Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС съсобственик, ако неправомерните действия, довели до противоправното състояние в съсобствения с ищеца имот, са извършени от праводателя на съсобственика ?
2. Задължителни другари ли са в производството по чл.109, ал.1 ЗС всички съсобственици на имота ?
3. Когато към сградите в съсобственото място има самостоятелен пътен подход от прилежащата към всяка сграда част от двора, може ли собственикът на едната сграда да иска от собственика на другата сграда да му осигури достъп до сградата през неприлежащата към тази сграда част от двора ?
4. При неопределеност в заявения от ищеца петитум на иска /в случая липса на яснота в обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно това къде се намират вратите- портали и преминаването на ищците през коя от тях се възпрепятства от ответника/, следва ли въззивният съд да извърши служебна проверка на редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение ?
5. Само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл.109, ал.1 ЗС или поддържането на противоправно състояние също е елемент от фактическия състав на негаторния иск ?
6. Може ли заключването на входната врата, осигуряваща достъп от улицата до къщата на ответника, да се определи като противоправно действие, препятстващо упражняването на правото на собственост на ищците, ако те имат достъп до своята къща в съсобственото дворно място от друга врата, която обаче не искат да използват ?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 24.08.2016 г. ответниците по жалбата Н. С. Ч. и М. П. Ч. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като липсва противоречие между посочената от касатора задължителна практика на ВКС и обжалваното решение:
1. В решение № 403 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 321 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че преди да пристъпи към разглеждане на въззивната жалба по същество, въззивният съд следва да извърши служебна проверка на редовността на исковата молба и ако констатира нередовност- да я остави без движение. В конкретния случай въззивният съд е извършил проверка на редовността на исковата молба и не е констатирал такава нередовност. По същество липсва твърдяната от касатора нередовност: в исковата молба и в молбата-уточнение на иска от 03.08.2015 г. достатъчно ясно е посочено къде се намират вратите- портали на съсобственото дворно място и преминаването на ищците през коя от тях се възпрепятства от ответника.
2. В решение № 63 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 388 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о, постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че искът по чл.109, ал.1 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение и е недопустим като способ за защита срещу неоснователни действия, с които се засягат или застрашават други имуществени или неимуществени права. В решението е разгледан случай, при който ответниците са изградили незаконно част от сграда в частта от съсобственото дворно място, която е била разпределена между съсобствениците за ползване от ответниците. Обжалваното по настоящото дело решение не касае такъв случай- между ищците, ответника и другите съсобственици на дворното място не е постигнато споразумение за разпределение на ползването на това място, нито по реда на чл.32, ал.2 ЗС е било извършено такова разпределение, поради което всеки от съсобствениците има право да ползва всяка част от дворното място. В съответствие с посоченото решение на ВКС, в обжалваното решение е прието, че препятстването на ищците да влизат в съсобственото дворно място и в жилището си през една от порталните врати представлява пречка по смисъла на чл.109, ал.1 ЗС за упражняване правото им на собственост.
3. В решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че относимо към спора по чл.109 ЗС е възражението на ответника, че нарушението е извършено от друго лице или че създаденото в имота на ищеца състояние се дължи на деликни действия на самия ищец. В обжалваното решение по същество е прието същото. Бургаският окръжен съд е уважил предявения негаторен иск не поради това, че е приел за недопустимо възражението на ответника, че противоправното действие /подмяна на северната портална врата към съсобственото място/ е извършено не от ответника, а от неговия праводател, а поради това, че ответникът и към настоящия момент продължава да поддържа това вече създадено противоправно състояние в имота: продължава да препятства достъпа на ищците до съсобственото дворно място и жилището им през северната портална врата.
4. В решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 5465 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че не може да се уважи негаторен иск, ако допуснатото нарушение не създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост и че уважаването на този иск предполага установяване на фактическо действие на ответника, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим за ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик. В обжалваното решение по същество е прието същото- че искът по чл.109, ал.1 ЗС следва да бъде уважен, тъй като на ищците се пречи да упражняват правото си на собственост върху съсобственото дворно място и намиращата се в него съсобствена на ищците жилищна сграда и че тези пречки се създават от ответника, който поддържа едно неправомерно състояние- препятства достъпа на ищците до имота им през северната портална врата.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато в закона е налице непълнота, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна и се налага нейното тълкуване, или когато се налага промяна на едно вече дадено от ВКС тълкуване на такава правна норма поради промяна на законодателството или обществените условия. В настоящия случай:
1. По първия поставен правен въпрос /пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС съсобственик, ако неправомерните действия, довели до противоправното състояние в съсобствения с ищеца имот, са извършени от праводателя на съсобственика/ има константна практика на ВКС, например решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр.д.№ 918 от 1993 г. на ВС, ГК, Четвърто г.о., според която пасивно легитимиран по негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко лице, което към момента на предявяване на иска поддържа създаденото от нарушителя противоправно състояние в имота на ищеца. От постановяването на тази практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна, а обжалваното решение е поставеното в съответствие с тази практика на ВКС. В него е прието, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения негаторен иск, защото продължава да поддържа създаденото след смяната на северната портална врата противоправно състояние- пречи на ищците да влизат в съсобственото дворно място и в жилището си през тази врата.
2. По втория поставен правен въпрос /задължителни другари ли са в производството по чл.109, ал.1 ЗС всички съсобственици на имота/ има постановена задължителна съдебна практика, която също не следва да бъде променяна, тъй като от постановяването й не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия. В решение № 307 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1210 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 4205 от 2015 г. на ВКС, Второ г.о. и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че задължителни другари по иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС са всички етажни съсобственици или притежатели на право на строеж, само когато ищецът претендира за събаряне на сграда- етажна собственост или сграда-суперфициарна собственост на няколко лица. В останалите случаи, когато се претендира за преустановяване на неправомерно действие или на поддържане на неправомерно състояние в съсобствен имот, съсобствениците не са задължителни другари /напротив, пасивно легитимиран е само съсобственикът, който е извършил неправомерното действие или който поддържа неправомерното състояние/. В този смисъл е задължителната и константна практика на ВКС, например решение № 135 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 1072 от 2016 г. на ВКС, ГК, Второ г.о, решение № 198 от 08.10.2015 г. по гр.д.№ 2209 от 2015 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 322 от 05.01.2016 г. по гр.д.№ 5399 от 2015 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и други. В съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното решение, макар и неизрично, е прието, че останалите съсобственици на дворното място, които нито са създали, нито поддържат противоправното състояние в имота /не пречат на ищците да преминават през северната портална врата/, не са задължителни другари на ответника по предявения негаторен иск.
3. Третият поставен въпрос /когато към сградите в съсобственото място има самостоятелен пътен подход от прилежащата към всяка сграда част от двора, може ли собственикът на едната сграда да иска от собственика на другата сграда да му осигури достъп до сградата през неприлежащата към тази сграда част от двора/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което няма принадлежащи към сградите на ищците и на ответника части от дворното място. Последното е съсобствено между ищците, ответника и трето лице и неговото ползване не е разпределелено с договор между съсобствениците или по реда на чл.32, ал.2 ЗС, поради което всеки от съсобствениците има право да ползва всяка част от дворното място.
4. По четвъртия поставен въпрос /при неопределеност в заявения от ищеца петитум на иска /в случая липса на яснота в обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно това къде се намират вратите-портали и преминаването на ищците през коя от тях се възпрепятства от ответника/, следва ли въззивният съд да извърши служебна проверка на редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение/ самият касатор е посочил задължителна практика на ВКС- решение № 403 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 321 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, на което, както бе посочено и по-горе, обжалваното решение не противоречи.
5. Петият поставен въпрос /само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл.109, ал.1 ЗС или поддържането на противоправно състояние също е елемент от фактическия състав на негаторния иск/ също е разрешен в практиката на ВКС- тази, посочена по-горе по първия въпрос. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика.
6. Шестият поставен въпрос /може ли заключването на входната врата, осигуряваща достъп от улицата до къщата на ответника, да се определи като противоправно действие, препятстващо упражняването на правото на собственост на ищците, ако те имат достъп до своята къща в съсобственото дворно място от друга врата, която обаче не искат да използват/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което е установено, че северната портална врата осигурява достъпа до цялото съсобствено дворно място, а не само до собствената на ответника сграда в мястото, както и че ползването на съсобственото дворно място не е разпределено между съсобствениците с договор или по реда на чл.32, ал.2 ЗС, поради което всеки от тях има право да ползва всяка част от мястото.
Поради всичко изложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК ответниците по жалбата имат право да претендират за направените по делото пред ВКС разноски. Тъй като обаче не са представили доказателства за направени такива разноски, разноски не следва да им бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 518 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.