Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
3537_16_opr_288_30zn_ppvs_7_73
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
31.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3537 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано Производството e по касационна жалба на Р. А. Н. и Г. А. Н. срещу въззивно решение № VІ-32 от 04.05.2016 г. по възз.гр.д. № 285/2016 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателките с правно основание чл.30 ЗН като погасени по давност и е допусната делба на апартамент при квоти, различни от претендираните от двете жалбоподателки.
Насрещната страна В. Г. Н. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове, за които не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Предмет на спора са искове с правно основание чл.30,ал.1 ЗН и чл. 34 ЗС, предявени от касаторите против техния чичо В. Г. Н., за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на всяка от ищците, извършено с дарение от тяхната баба на чичо им със собствените и 4 /6 ид.ч. от апартамент, наследен след прекратяване на съпружеска имуществена общност.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че исковете по чл.30 ЗН са погасени по давност, тъй като са предявени след изтичане на повече от пет години от откриване на наследството със смъртта на наследодателя.
Двете инстанции са приели, че това възражение е основателно, изложили са мотиви за това, основани на приетото с ППВС 7 /1973 г., с което въпросът е разрешен.
Въззивният съд направил следните правни изводи:
Общата за страните наследодателка Р. Н. (баба на ищците и майка на ответника) е починала на 01.05.2010 г.. Това е моментът на откриване на наследството.
Наследодателката на съделителите е притежавала 4/6 ид. ч. от делбения имот, с които се разпоредила чрез дарение в полза на единия си син – ответник по исковете по чл.30,ал.1 ЗН и по иска за делба. В случая тя се е разпоредила с цялото си имущество над размера на разполагаемата част. Наследодателят на ищците А. Н. (техен баща и син на общата наследодателка) е починал на 02.11.2009 г. – преди наследодателката и съгласно чл.10,ал.1 от ЗН последният се замества в наследяването по закон от своите низходящи – ищците. Смъртта на Н. е удостоверена с издаване на акт за смърт № 0429 /12.11.2012 г. – след повече от 3 години от настъпването и.
Въззивният съд е приел, че правото на заместване е самостоятелно право и не съществува правоприемство между заместван и заместващ, като последният наследява по свое лично право, което в случая е възникнало с откриване наследството на Р. Н. на 01.05.2010 г. Като се позовава на приетото в Постановление № 7 от 28.11.1973 г., на пленума на ВС въззивният съд е приел, че това е моментът, от който започва да тече давностният срок за предявяване на иска по чл.30,ал.1 ЗН, а моментът на узнаване на смъртта е без значение при определяне факта на изтичане на давностния срок. Исковата молба е подадена на 12.05.2015 г., към който момент петгодишният давностен срок е бил изтекъл.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси:, за които твърдят, че са налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
1. Следва ли да се приеме, че давностният срок за предявяване на иск по чл.30,ал.1 ЗН за наследниците, които наследяват по реда на чл.10,ал.1 ЗН, започва да тече от датата на откриване на наследството, ако по обективни причини (извън контрола на наследяващите по заместване), същите не могат да докажат качеството си на наследници по заместване и да упражнят правата си.
Въпросът не е обуславящ. За преценката дали иск (или искане) по чл.30 ЗН е погасен по давност, е обуславящ въпросът в какъв срок е предявен искът (искането) ((кога всяка една от ищците е предявила правото си пред съда), а не в какъв срок е доказан,
Към това може да се добави, че
ГПК допуска доказването да стане и в по-късен момент, ако се обосноват предпоставките за това (страните могат: да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства до приключване на съдебното дирене, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
Въпросът не е обуславящ и поради това, се основава на твърдения за факти, различни от установените по делото.
Видно от самите твърдения на ищците в исковата им молба и видно от представените от тях доказателства, те (ищците) не само са знаели за смъртта на баща им, но и са разполагали с доказателства за нея повече от 2 години и 5 месеца преди исковете по чл.30 ЗН да бъдат погасени по давност.
. Жалбоподателите (ищци) не твърдят и не доказват, че е имало пречки да предявят исковете по чл.30 ЗН и да представят доказателствата, на които се основава, в този срок. За тях не е имало пречки нито да предявят, нито да защитят правата си.
2. Липсата на надлежно удостоверяване на смъртта на наследник по закон преди датата на откриване на наследството следва ли да се счита такова обстоятелство, което обективно възпрепятства лицата, които по реда на чл.10,ал.1 ЗН имат право да наследяват, да се легитимират като наследници и да упражнят правата си като такива.
Въпросът не е обуславящ по изложения вече довод, че доказването е нещо различно от предявяването на правото, от значение за погасяването на правото е моментът на предявяването на иска, а не на доказването на неговото основание.
3. При липса на изрична нормативна уредба, решаващият съд задължен ли е да прибегне към правоприлагане по аналогия, като потърси и обсъди в най-голяма степен сходна на конкретната хипотеза правна норма, за да попълни констатираната празнота в позитивното право, при съобразяване основните начала на правото, в съответствие с разпоредбата на чл.46,ал.2 ЗНА; съставлява ли пропускът на съда да го направи съществено нарушение на съдопроизводствените правила или води до неправилно приложение на материалния закон.
Поради изложеното вече въпросите не са обуславящи, не е установено наличие на неясна, непълна, противоречива норма, нито на празнота.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, нито представя доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-32 от 04.05.2016 г. по възз.гр.д. № 285/2016 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.