О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
Гр. София, 31.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2480/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, ІV „б” въззивен състав на Гражданско отделение от 11.2.2015 г. по в.гр.д.№ 11828/2012 г., с което е потвърдено решение на СРС, ГО, 62 състав, постановено на 11 юли 2012 г. по гр.д.№ 59930/2011 г. по описа на същия съд. С първоионстанционния съдебен акт, обявен с мотивите в открито съдебно заседание на 11.7.2012 г. са отхвърлени предявените в обективно съединени искове на Д. С. С. срещу [фирма] София с правно основание чл.208 КЗ и чл.86 ЗЗД – съответно за сумите 16342 лв. и 1767,61 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20 октомври 2010 г. и обезвреда за забавеното му плащане в размер на законната лихва за периода от 6.12.2010 г. до 22.12.2011 г. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно по съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.281 т.3 ГПК, и уважаване на исковете.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото 4 процесуалноправни въпроса, както следва:
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи, възражения и доказателства, относими към правния спор, своевременно релевирани от заинтересованата страна;
Представлява ли превратното тълкуване на събраните доказателства или на част от тях нарушение на задължението на съда за пълен съвкупен анализ на всички доказателства, относими към спора;
Представлява ли процесуално нарушение обикновеното изброяване на доказателствата в мотивите на съдебното решение без подлагането им на анализ и
Задължен ли е съдът да изложи конкретно, ясно и точно в решението си върху кои доказателства основава изводите си за установеното от фактическа страна, а при наличието на противоречиви доказателства – да посочи кои от тях кредитира и защо.
Застрахователното акционерно дружество [фирма] изразява становище в отговора на касационната жалба, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Софийски градски съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към датата на процесното ПТП – 20 октомври 2010 г., собственикът и водач на увреденото МПС – джип „АУДИ 07” с ДК [рег.номер на МПС] е управлявал същото с отнето свидетелство за правоуправление с административно наказание от 12 юли 2010 г. и към датата на застрахователното събитие не е притежавал валидно българско свидетелство за правоуправление, издадено от органите на КАТ в РБългария за съответната категория моторно превозно средство. С оглед наложената санкция е приел за основателно възражението на ответното дружество за изключен застрахователен риск съгласно клаузата на т.15.20 на ОУ за застраховка на МПС „КАСКО”, при чието действие е сключен застрахователният договор, по силата на която не се покриват щети, причинени от управление на застраховано МПС от лице, което към момента на застрахователното събитие не притежава валидно свидетелство за управление или разрешение за управление на съответната категория МПС.
За да достигне до посочените фактически и правни изводи, съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, чието съдържание и автентичност не са своевременно оспорени от касатора, както и признанията на страните относно неизгодните за тях факти. В съобразителната част на решението ясно и точно е посочил какво намира за установено и върху кои доказателства основава фактическите си и правни изводи. На формулираните от жалбоподателя въпроси следва да се отговори утвърдително, но въззивното решение не е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК в множество съдебни решения, както и от указанията на същия в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по своевременно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по конкретното дело.
По въпроса задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи за тях е създадена постоянна практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установени правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и своевременно представени доказателства, установяващи спорни факти /в тоя смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, Второ търговско отделение, Решение № 68 от 24 април 2013 г. по т.д.№ 78/2010 г. на ВКС, Второ ТО, Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на Второ търговско отделение на ВКС, Решение № 161/ 4 октомври 2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, Второ търговско отделение и много други/. Цитираната съдебна практика се споделя от настоящия състав на ВКС. В жалбата и в изложението на касатора не се конкретизират необсъдени факти и доказателства, бланкетно посочените допълнителни селективни основания не са налице.
Оплакванията за неправилно възприемане на фактическата обстановка поради повърхностен анализ на доказателствата по делото и за необоснованост на правните изводи на въззивния съд не подлежат на обсъждане в настоящия стадий на производството по дискреция на касационната жалба съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОЭСГТК на ВКС, т.1.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийски градски съд, ГО, ІV „Б”, въззивен състав по в.гр.д.№ 11828/2012 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: