2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 31.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5163 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Ч. от [населено място], обл. Хасковска, [улица], срещу решение № 117 от 27. 09. 2016г. по в. гр. дело № 297/2016г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 45 от 30. 06. 2016г., постановено по гр. дело № 40/2016г. на Тополовградски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора Ч. срещу Държавно ловно стопанство – Т. – ТП на ЮИДП – ДП – С., искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № 3 от 14. 01. 2016г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател“ в Д. – Т. и за заплащане на обезщетение за шестмесечния период след уволнението: 14. 01. 2016г. – 14. 07. 2016г., през който е останал без работа, и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът – ищец поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон /чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 189, ал. 2 КТ/– касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касаторът – ищец въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Дали след като в писмото, с което се искат обяснения от работника за допуснати от него нарушения, му се искат обяснения и за съдържащите се нарушения в рапорта, с който се обвинява, но без да е приложен самия рапорт към искането за обяснения?“ и 2/“ Дали когато работодателят налага наказание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, трябва да поиска обяснения по всички нарушения съставящи нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ?“. Касаторът поддържа, че липсва практика на ВКС по горепосочените въпроси, а същите са от значение за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковото производство/ – „Държавно ловно стопанство Т.“ – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, [населено място], представлявано от директора инж. П. Х. П., подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване поради отсъствието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, т.е. същата е допустима. Не са налице обаче посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Въззивният съд е приел, че е неоснователен предявеният главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което обстоятелство води до неоснователност и на обусловените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За да достигне до този извод, този съд е посочил, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищеца, работил по трудов договор при ответника на длъжност „горски надзирател“ в Д. – Т., при която процедура следва да се установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да се определи вида на дисциплинарното наказание, да се издаде мотивирана заповед за неговото налагане след изискване на обяснения от служителя по чл. 193 КТ и да се връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Според Ямболски окръжен съд, безспорно от доказателствата по делото се установява, че работодателят е спазил императивното изискване на чл. 193 КТ, като преди налагане на наказанието е уведомил служителя за започналото дисциплинарно производство и е поискал обясненията му по случая, които последният е дал. Приел е за неоснователно оплакването на ищеца, че не е бил изрично уведомен за започналото спрямо него дисциплинарно производство и че не са му били поискани обяснения за всички нарушения, визирани в заповедта и в частност за незаконната сеч на 10. 12. 2015г.. Според въззивния съд от писмото – искане с вх. № 365 от 28. 12. 2015г. на работодателя се установява, че от служителя – ищец са поискани обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ за всички нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за уволнение, тъй като в писмото са изброени рапорти и констативни протоколи, вкл. рапорт вх.№655/15.12.2015г. и констативен протокол вх.№659/15.12.2015г., касаещи констатираната незаконна сеч на 10.12.2015г., а в констативния протокол от 10. 12. 2015г. е отразено, че проверката е извършена и в присъствието на ищеца Ч., за което той е положил подпис на протокола, следователно той е знаел, че обяснения му се искат и за незаконната сеч на 10. 12. 2015г.. Въззивният съд е посочил в допълнение на гореизложеното, че дори да се приеме, че не са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ за всички нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за наложеното дисциплинарно уволнение, това не е основание за прилагане на чл. 193, ал. 2 КТ, както е прието в задължителната практика на ВКС /решение №379/24.06.2010 г. по гр.д.№410/2009г., ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/.
Според Ямболски окръжен съд, в процесната заповед за уволнение са изброени нарушенията на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца, които са посочени с техните обективни и субективни признаци, посочено е времето на извършването им, т.е. спазена е императивната норма на чл. 195 КТ. Процесното трудово правоотношение е прекратено на посоченото в заповедта основание /чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, вр.чл. 189, чл. 193 и чл. 194 КТ/- за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, при подробно индивидуализирани нарушения на последната. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото /писмени и гласни/ се установява факта на допуснатите от Ч. нарушения на трудовата дисциплина, посочени в процесната заповед за уволнение: неявяване на работа на 26.11.2015г. и в тази връзка неявяване за участие в измерване на незаконно отсечени дървета на същата дата; неосъществяване на контрол върху сечта в района, за който отговаря и допускане на незаконна сеч в големи размери дървета, немаркирани с КГМ в отдели 26-к и 26-м за периода 11.11.2015г. – 27.11.2015 г., при което е установено наличие на незаконна добита дървесина – 98 пр.м3; неосъществяване на контрол върху сечта на 10.12.2015 г., при което е допусната незаконна сеч в отдел 26-м.. Доколкото е доказано по делото, че за периода 11.11.2015г. – 10.12.2015г. ищецът е допуснал най – малко три нарушения на трудовата дисциплина – първото осъществено чрез действие – неявяване на работа без уважителна причина, а вторите две – чрез бездействие – неосъществяване на контрол върху сечта в района, за който отговаря и допускане на незаконна сеч в големи размери, за които нарушения не е бил наказван, то според въззивния съд дисциплинарното уволнение е наложено при осъществен фактически състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Ямболски окръжен съд е счел за неправилно разбирането на ищеца, че с процесната заповед е санкциониран два пъти за едно и също нарушение – неявяване на работа на 26.11.2015г., тъй като безпричинното неявяване на работа на посочената дата е довело и до неучастие в измерване на незаконно отсечени дървета като самостоятелно нарушение. Спрямо другите две нарушения, изразяващи се в неупражняване на достатъчен контрол върху сечта, в района, за който отговаря служителя, същите са приети за част от вменените му с длъжностната характеристика за длъжността „горски надзирател“ задължения да пази поверения му участък от административни нарушения по ЗГ, ЗЛОПД, ППЗЛОПД, ЗАР и ЗОС и да изисква стриктно спазване на дисциплината на ползване на горите, свързана със заверка на документи за транспортиране на дървесина, поставяне на ЕГМ и КГМ, като нарушенията са установени със съставените констативни протоколи, подписани и от ищеца. Обстоятелството дали за незаконната сеч би могла да бъде ангажирана отговорността и на друго лице /лесовъда Д. М./ е счетено за неотносимо към процесния спор, доколкото не може да доведе до освобождаване на ищеца от отговорност.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Формулираните от касатора правни въпроси не са обуславящи за изхода на конкретния правен спор, като първият от тях въобще не е обсъждан от въззивния съд в обжалваното въззивно решение. Ямболски окръжен съд е приел, че обяснения по чл. 193 КТ са искани от ищеца по всички нарушения на трудовата дисциплина, визирани в процесната заповед за уволнение, тъй като макар да не са достатъчно индивидуализирани в обстоятелствената част на писмото – искане с вх. № 365 от 28. 12. 2015г., в последното са цитирани констативните протоколи за установена незаконна сеч от 30. 11. 2015г. и 15. 12. 2015г., подписани от ищеца, поради което последният е добре запознат с тяхното съдържание и с всички индивидуализиращи белези на констатираните в тях нарушения на трудовата дисциплина. Въпрос за значението на подадените рапорти от трети лица за процесните нарушения, респективно за необходимостта от прилагането им към искането на работодателя за даване на обяснения по чл. 193 КТ, въобще не е разглеждан, доколкото рапортите като едностранно подписани от своя издател, не биха могли да бъдат известни на ищеца, ако не са му нарочно предоставени.
Вторият поставен от касатора правен въпрос дали работодателят е длъжен да поиска обяснения по чл. 193 КТ за всички нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина не е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото последният е приел, че обяснения са искани за всички нарушения, послужили като основание за процесното уволнение. Изложени са и допълнителни мотиви, съобразени с безпротиворечивата практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 346 от 08. 04. 2015г. по гр. д. № 6780/2013г. на ІV г.о.; решение № 257 от 10. 06. 2010г. по гр. д. № 3681/2008г. на ІІІ г.о., решение № 334 от 22. 11. 2012г. по гр. д. № 242/2012г. на ІІІ г.о.; решение № 77 от 13. 03. 2014г. по гр. д. № 3229/2013г. на ІV г.о.; решение № 379 от 24. 06. 2010г. по гр. д. № 410/2009г. на ІV г.о. и др./, за това, че дори работодателят да е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ само за част от нарушенията и/или само за част от периода на извършването им, това обстоятелство не е основание за прилагане на чл. 193, ал. 2 КТ по спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, стига те да съответстват по тежест на наложеното наказание. Прието е, че дори да бъде направен извод, че не са искани обяснения по чл. 193 КТ за неосъществен контрол върху незаконната сеч на 10. 12. 2015г., останалите нарушения на трудовата дисциплина, за които и самият ищец не спори, че са му поискани обяснения, са най – малко три /неявяване на работа на 26.11.2015г. и в тази връзка второ самостоятелно нарушение, изразяващо се в неявяване за участие в измерване на незаконно отсечени дървета на същата дата; и неосъществяване на контрол върху сечта в района, за който отговаря и допускане на незаконна сеч в големи размери за периода 11.11.2015г. – 27.11.2015г., което само по себе си е нееднократно, повтарящо се и системно, нарушение на трудовата дисциплина, осъществено през 16 – дневен период от време/, и осъществяват фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ за съвкупност от три или повече еднородни или разнородни нарушения на трудовата дисциплина, за които служителят не е санкциониран. Следователно дори вторият поставен от касатора правен въпрос да бъде приет за обуславящ изхода на конкретното дело, той е разрешен в съответствие с безпротиворечивата задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в горепосочените съдебни решения, която не се нуждае от осъвременяване и корективно тълкуване. Последното обстоятелство изключва наличието и на соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 27. 09. 2016г. по в. гр. дело № 297/2016г. на Ямболски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: