1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 31.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3681 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Св. И. Р.“, [населено място], срещу решение № 182 от 18.05.2016 г. по в. гр. дело № 237/2016г. на Хасковски окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 802 от 28. 12. 2015 г. по гр. дело № 2339/2015 г. на Хасковски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. Т. Т. от [населено място], Хасковска област, с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК за издаване на свидетелство за завършено основно образование, и вместо това е постановено ново решение, с което на основание чл. 542, ал. 1 ГПК е разпоредено на Основно училище „Св. И. Р.“, [населено място], в качеството му на правоприемник на Основно училище „И. В.“, [населено място], да състави свидетелство за завършено основно образование на молителя Г. Т. Т..
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли то да бъде обезсилено, тъй като въззивният съд се е произнесъл извън искането на молителя за издаване на дубликат на свидетелство за завършено основно образование, като е разпоредил издаване на оригиналния документ, и делото да бъде върнато на Хасковски окръжен съд за произнасяне по заявеното искане на молителя Т.. Евентуално поддържа атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с чл. 50 Наредба № 4 от 16. 04. 2003г. за документите за системата на народната просвета, уреждащ задължителното съдържание на свидетелството за основно образование, включващо годишните оценки по изучаваните учебни предмети в 8 клас, за които по делото не са събрани доказателства. Моли да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски за всички съдебни инстанции.
Касаторът въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Доказването на факта на завършването на осми клас, при липса на училищна документация, достатъчно ли е за издаването на дубликат на свидетелство за завършено основно образование?“, който твърди, че е решен в противоречие с решение № 1373/20.10.2011 г. по в.гр.д. № 1873/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и с решение № 1373 от 26.02.2015 г. по в.гр.д. № 4623/2014 г. на Софийски градски съд; и 2/ „Липсата на данни за годишните оценки по изучаваните учебни предмети в VІІІ клас, пречка ли е за издаване на дубликат на свидетелство за основно образование?“, сочейки решаването му в противоречие с решение № 873/16.05.2013 г. по гр.д. № 437/2013 г. на Районен съд Русе и с решение № 34/14.02.2014 г. по гр.д.№ 759/2013 г. на Районен съд Поморие. Касаторът прилага към касационната жалба посочените по – горе съдебни решения, съставляващи съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, за които не е отбелязано, че са влезли в сила.
Ответникът по касационната жалба /молител в охранителното производство/ – Г. Т. Т. не подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по молба с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК, подлежащо на обжалване по общия триинстанционен ред съгласно чл. 546, ал. 2 ГПК и непопадащо в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, т.е. същата е допустима. Не са налице обаче посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Хасковски окръжен съд е приел, че спорен пред този съд е останал въпросът дали след като с влязло в сила съдебно решение по молба с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК е признат за установен факта на завършеното основно образование на молителя Г. Т. Т., съдът може и следва да задължи ответното училище да издаде свидетелство за завършено основно образование, тъй като този правно значим факт се удостоверява именно с такъв документ. Въззивният съд е счел, че не може да бъде издаден дубликат от искания документ, тъй като училището, издало оригиналния документ е закрито, а при правоприемника му – ответника по молбата не се съхранява документация, въз основа на която да бъде издаден дубликата. Приел е, че именно липсата на документация е процесуалната предпоставка за водене на съдебно производство по чл. 542 ГПК, в което се установява самия факт на завършено образование и предвид обстоятелството, че училището издало документа за завършено образование е закрито и училищната документация за издаване на дубликат липсва, заинтересованото лице – молител е установило правото си по съдебен ред. Посочено е още, че след като първоинстанционният съд е установил, че липсва документация – архив за 1969/1970 г. на училището, където е завършено образованието, и не може да се издаде дубликат, е следвало да разпореди да се издаде свидетелство за правно значимия факт. Хасковски окръжен съд е разпоредил на основание чл. 542, ал. 1 ГПК на училището – ответник да състави свидетелство за завършено основно образование на молителя Г. Т. Т., спрямо който е признато с влязло в сила решение, че е завършил основно образование през 1969/1970г. с успех 3.40 – обстоятелство, удостоверено в книга за вписване свидетелствата за завършено основно образование на народното основно училище „И. В.“ в [населено място].
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил решаващите правни изводи на съда, но не следва да е относим към правилността на обжалваното решение, към възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или към обсъждането на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В изложението към касационната жалба на касатора /ответник по молбата с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК/ не е формулиран правен въпрос, който да удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Зададените въпроси: „Доказването на факта на завършването на осми клас, при липса на училищна документация, достатъчно ли е за издаването на дубликат на свидетелство за завършено основно образование?“ и „Липсата на данни за годишните оценки по изучаваните учебни предмети в VІІІ клас, пречка ли е за издаване на дубликат на свидетелство за основно образование?“ не са обсъждани в атакуваното въззивно решение, поради което не са обуславящи крайния изход на делото. Въззивният съд е приел, че не може да бъде издаден дубликат на свидетелството за основно образование на молителя, тъй като училището – издател на оригиналния документ е закрито и училищната документация, въз основа на която е издаден последния липсва, а тези обстоятелства са именно процесуалната предпоставка за подаване на молба с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК за установяване на самия правнозначим факт в процесното охранително производство – завършено основно образование съгласно действащите към сочения от молителя период от време /1969г./1970г./ нормативни актове – Правилника за задължително основно образование, одобрен с разпореждане № 39 на Министерския съвет от 11 февруари 1964г., обн. ДВ, бр. 20 от 10. 03. 1964г., отм. ДВ, бр.1 от 04. 01. 1994г.; Указ № 330 за народната просвета, обн. ДВ, бр.90 от 09. 11. 1954г., отм. ДВ, бр.86 от 18. 10. 1991г. и Закона за по – тясна връзка на училището с живота и за по – нататъшно развитие на народното образование в НРБ, обн. ДВ, бр.54 от 07. 07. 1959г., отм. ДВ, бр.86 от 18. 10. 1991г., и за съставяне на съответния документ – свидетелство за завършено основно образование през 1969г./1970г. с успех 3.40. Съгласно приложимите към момента на съставяне на първоначалното, изгубено, свидетелство за завършено основно образование на молителя правни норми /Правилник за задължително основно образование, одобрен с разпореждане № 39 на Министерския съвет от 11 февруари 1964г., обн. ДВ, бр. 20 от 10. 03. 1964г., отм. ДВ, бр.1 от 04. 01. 1994г.; Указ № 330 за народната просвета, обн. ДВ, бр.90 от 09. 11. 1954г., отм. ДВ, бр.86 от 18. 10. 1991г. и Закон за по – тясна връзка на училището с живота и за по – нататъшно развитие на народното образование в НРБ, обн. ДВ, бр.54 от 07. 07. 1959г., отм. ДВ, бр.86 от 18. 10. 1991г./, не съществува законово изискване в съдържанието на свидетелството за завършено основно образование да бъдат посочвани годишните оценки по различните предмети в основното училище или в последния от този етап на образование 8 клас. Освен необсъждани от въззивния съд, т.е. необусловили изхода на процесното охранително производство, поставените от касатора въпроси са фактически, не правни, по същността си представляващи оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, дори в онази негова част, която е влязла в сила като необжалвана, и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК.
Неформулирането на правни въпроси от значение за изхода на настоящото охранително производство е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглежда соченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение. Последното е постановено по молба с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК за признаване на правнозначим факт за завършено основно образование през 1969г./1970г. в ОУ „И. В.“, [населено място], Х., за който законът предвижда удостоверяването му с документ, съставен по надлежен ред, който е изгубен, без да има възможност да бъде възстановен поради липсващата училищна документация за този период, и за разпореждането на съда за съставянето на такъв документ. Именно такова е искането на молителя Т., с което е сезиран съдът и по което е постановено въззивното решение.
Следва да бъде посочено и че не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – разрешаване на формулираните въпроси на касатора в противоречие с влезли в сила решения на районни и окръжни съдилища в сграната /решение № 1373/20.10.2011 г. по в.гр.д. № 1873/2011 г. на Пловдивския окръжен съд; решение № 1373 от 26.02.2015 г. по в.гр.д. № 4623/2014 г. на Софийски градски съд; решение № 873/16.05.2013 г. по гр.д. № 437/2013 г. на Районен съд Русе и решение № 34/14.02.2014 г. по гр.д.№ 759/2013 г. на Районен съд Поморие/. Последните съдебни решения, освен че не е установено да са влезли в сила, съдържат произнасяне по различни правни въпроси, каквито не са обсъждани в обжалваното въззивно решение. В първото цитирано от касатора решение фактът на завършено основно образование е приет за недоказан касателно личността на молителя, който не фигурира в училищната документация с минималните изискуеми индивидуализиращи белези за несъмнена идентификация на физическо лице; във второто решение е приет за установен факт на неполагане на дължим изпит по предмета „рисуване“, удостоверен с главната класна книга, който изключва възможността за успешно завършване на основно образование; в третото и четвърто решения са приети за приложими нормите на чл. 50 Наредба № 4/16. 04. 2003г. за документите за системата на народната просвета относно съдържанието на свидетелството за завършено основно образование, неприложими по настоящото дело с оглед момента на завършване на основно образование и издаване на първоначалното удостоверение за това на молителя – 1969г./1970г., към който горепосочената Наредба не е била приета.
На основание изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалвано на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 18.05.2016 г. по в. гр. дело № 237/2016г. на Хасковски окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 802 от 28. 12. 2015 г. по гр. дело № 2339/2015 г. на Хасковски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. Т. Т. от [населено място], Хасковска област, с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК за издаване на свидетелство за завършено основно образование, и вместо това е постановено ново решение, с което на основание чл. 542, ал. 1 ГПК е разпоредено на Основно училище „Св. И. Р.“, [населено място], в качеството му на правоприемник на Основно училище „И. В.“, [населено място], да състави свидетелство за завършено основно образование на молителя Г. Т. Т.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: