О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
Гр. София, 09.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1301/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Р. срещу решение № 366/17.12.2014 . по в.т.д.№ 599/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25/8 юли 2014 г. по т.д.№ 82/2013 г. на Разградския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният по чл. 694 ГПК ТЗ иск на касатора срещу [фирма] К. и ТБ „Р. /България/ – съответно длъжник и кредитор с прието вземане, одобрено от съда по т.д.№ 4/2013 г. по описа на Разградския ОС, за установяване на вземане по чл.240 ЗЗД срещу обявеното в несъстоятелност [фирма] по договор от 28.2.2011 г. в размер на 1 672 265,54 лв., от които 1510 805 лв.главница и 161460,54 лв.лихви за забава, и е прекратено производството по евентуалния иск с правно основание чл.55 ЗЗД за установяване вземане срещу длъжника в размер на 1 028 000 лв.
В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на закона, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на обжалването е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси – как следва да процедира въззивната инстанция ако установи, че първоинстанционното решение е постановено при участието на главна страна без надлежна процесуална легитимация; кога е налице необходимост по смисъла на чл.396 ал.2 ЗСВ от назначаване като експерт по конкретното дело на лице, което не фигурира в списъка по чл.398 ал.1 ЗСВ и представлява ли съществено процесуално нарушение назначаването по конкретно дело на вещо лице, нефигуриращо в списъка по чл.398 ал.1 ЗСВ и съответно приемането и кредитирането на заключението му.
Претендира се обезсилване на решението на ВАС в частта спрямо ответника „Р. /България/ АД поради предявяването на иска срещу ненадлежна страна и отмяна на решението в останалата му част и уважаване на предявените установителни искове.
„Р. /България/ ЕАД София изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Варненския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл.694 ТЗ в редакцията му от 9 май 2006 г. /бр. 38 на ДВ/ въззивният съд е приел, че не е установен фактическият състав на договора за заем поради недоказано предаване на сумата 1 140 933 лв. по писмен договор за заем от 28.2.2011 г. Потвърдено е и определението за прекратяване на производството по евентуален иск за сумата 1028 000 лв. по съображения за недопустимост с оглед спецификация на установителния иск по чл.694 ал.1 ТЗ, чийто предмет може да бъде само вземане, оспорено по реда на чл.690 ТЗ.
Формулираните от касатора правни въпроси се отнасят до акта по същество и липсват въпроси, обусловили волята на въззивния съд да потвърди решението в частта, която по правната си същност е определение, преграждащо производството по евентуалния иск, предявен на извъндоговорно основание. Непосочването на въпрос от значение за решаващите изводи на съда относно частичното прекратяване на производството е основание за недопускане на касационен контрол на определението.
Първият формулиран от касатора въпрос – досежно правомощията на въззивната инстанция при констатирано участие на ненадлежна страна и постановено първоинстанционно решение спрямо същата – е некоректно зададен, доколкото въззивният съд е приел, че ответната банка не е лице, чуждо на правния спор. Същата е надлежно легитимирана да участва в процеса като кредитор, направил възражение срещу приемането на процесното вземане на ищеца. Оспорването на вземането от банката обуславя правен интерес за ищеца да насочи установителния иск и срещу нея, поради което следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт е допустим и по отношение на „Р. /България/” АД. Задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, е трайно ориентирана към разглеждането на исковете по чл.694 ТЗ с участието на кредиторите, които са били страни в производството по чл.692 ТЗ пред съда по несъстоятелност.
Част от цитираните решения на ВКС са неотносими към спора за допустимост на иска срещу „Р. /България/ ЕАД, тъй като се отнасят до процесуалната роля на синдика като орган на производството по несъстоятелност и възможността да участва в исковото производство по чл.694 ТЗ.
Въпросите, свързани с допустимостта и необходимостта от назначаване на вещо лице, което не фигурира в списък по чл.398 ЗСВ на специалисти, утвърдени за вещи лица, и възможността да се квалифицира приемането на изготвено от такова вещо лице заключение като съществено нарушение на съдопроизводствените правила не са от значение за изхода на спора по делото, а за правилността на обжалваното решение. Доводите на касатора за незаконосъобразно назначаване на вещото лице от първоинстанционния съд и безкритично възприемане на констатациите в заключението му от същия, както и за игнориране възраженията на страната пред въззивния съд за назначаване на вещото лице в нарушение на правилата на устройствения закон за съдебната власт съставляват оплаквания за неправилност на решението по чл.281 ГПК, които не могат да се обсъждат в производството за селектиране на жалбата по чл.288 ГПК.
Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е бланкетно, не са изложени съображения защо формулираните в изложението на касатора въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както изискват т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 366/17.12.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 599/2014 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: