О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
Гр. София, 09.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на Пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2054/2015 год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Ц., Г. В. Ц. и С. П. П. срещу Решение № 322/19.2.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 2995/2014 г. на ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1880/30 април 2014 г. по гр.д.№ 539/2011 г. на ОС Благоевград. С решението на първоинстанционния съд по гр.д.№ 20111200100539/2011 г. е уважен иск на [фирма], предявен по реда на чл.422 ГПК, като е признато за установено по отношение на тримата касатори – авалисти по запис на заповед, издаден от [фирма] на 26 юни 2007 г., че дължат солидарно на [фирма] София сумата 838 000 лв. за неизпълнено задължение по същия менителничен ефект ведно със законната лихва върху тази сума от 11.8.2011 г. до окончателното й плащане, за изпълнение на което парично задължение са издадени заповед № 1242/ 12 август 2011 г. по чл. 417 т.9 и изпълнителен лист от 12.8.2011 г. по ч.гр.д.№ 1172/2011 г. на РС Петрич. С жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.281 т.3 ГПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска, евентуално връщане на делото за ново разглеждане.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси в 8 пункта.
Ответникът по касация [фирма] София изразява становище, че жалбата е неоснователна и не са налице предпоставките за допускане на решението на Софийски апелативен съд по касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Благоевградския ОС, с което предявеният по реда на бл.422 ГПК положителен установителен иск срещу авалистите е уважен, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед, чиято действителност не е оспорена, е валиден, че каузалните правоотношения, които обезпечава, са възникнали между дружеството-издател на менителничия ефект /хонорат/ и ищцовата банка по силата на договор за овърдрафт между тях. Авалистите не са страна по каузалното правоотношение, не са въведени твърдения за недобросъвестност на приносителя на цената – книга или извършена от него злоупотреба с право, както и за погасяване на установените с влязло в сила решение задължения на [фирма] по договор за банков кредит /овърдрафт/, преклудиращо всички възможни лични възражения на длъжника, произтичащи от каузалното правоотношение. Съдът е приел в съобразителната част на решението, че всички поддържани от жалбоподателите възражения, основани на каузалното правоотношение, по което не са страна, са неоснователни, приел е, че не е налице пречка кредиторът да предприеме поотделно действия за удовлетворяването си въз основа на конкуриращи притезания срещу различни длъжници.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не се е отклонил от задължението да обсъди в решението си всички относими към спора доказателства, представени своевременно, в тяхната съвкупност и да ги съобрази при формиране на изводите си от решаващо значение за изхода на спора. По първия зададен от касаторите процесуалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в множество актове по чл. 290 ГПК – Решение № 212/1.2.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ ТО на ВКС, Решение № 94/13.9.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на Второ ТО, Решение № 75/20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на Второ ТО, Решение № 161 от 4 октомври 2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ ТО на ВКС и много други, които настоящият съдебен състав споделя. Обжалваното решение не е постановено в отклонение от цитираната съдебна практика, формирана по чл.290 ГПК, както и от задължителните указания към съда да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните релевантни доводи и възражения. Изложени са съображения защо не се изследват релевираните от авалистите каузални правоотношения. Съдът е приел, че те са правно-значими само в хипотезата на идентичност на страните по двете групи правоотношения – менителничното и обезпеченото чрез него каузално правоотношение. Оплакването на касаторите за необсъждане на релевираното от тях каузално правоотношение между издателя на записа на заповед и ищеца е оплакване за незаконосъобразност на решението, което не подлежи на разглеждане в стадия на селектиране на касационната жалба. Третият въпрос е зададен хипотетично, доколкото липсват възражения за погасяване на установеното с влязло в сила решение задължение на дружеството – издател на менителничния ефект, произхождащо от договора за банков кредит.
С изложението по чл.248 ал.3 т.1 ГПК е релевирано оплакване за недействителност на менителничния ефект поради липсващ реквизит по чл. 535 ТЗ – адрес на издаване, в контекста на оплакването за нищожност, което не е ограничено със срок, е поставен четвъртият въпрос – нищожен ли е записът на заповед, ако не е посочено мястото на издаването му. Въпросът също се явява неотносим, доколкото процесният запис съдържа данни не само за населеното място, но и за адреса на издателя „Я.” [населено място], [улица]. Съдебната практика е трайно ориентирана към възприетата в правната доктрина постановка относно съдържанието на сочения реквизит – място на издаването е населеното място, в което е съставен менителничният ефект, допълнителната му индивидуализация чрез адрес не е необходима и липсата му не води до нищожност. Ако условно се приеме, че е налице непълнота в съдържанието на процесния реквизит в съответствие с цитираното решение на ВКС № 225/28 март 2014 г. по т.д.№ 948/2012 г. на Второ търговско отделение, то тя не води до нищожност на записа на заповед съгласно чл.536 ал.4 ТЗ, предвиждащ при непосочено място на издаването за такова да се смята мястото, посочено до името на издателя, а в процесния случай то е индивидуализирано и с адрес, изписан до наименованието на търговското дружество – издател.
Въпросите по т.V, VІ и VІІ – допустимо ли е издаването на изпълнителен лист само срещу авалистите по запис на заповед при вече издаден изпълнителен лист срещу платеца, но по каузалното правоотношение, обезпечено с ценната книга; допустимо ли е съдът да издава изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение само срещу авалистите, без да е сезиран с аналогични искания срещу платеца с оглед солидарната им отговорност и допустимо ли е кредиторът да се снабди с два титула на изпълнение за един и същ дълг и да търси изпълнение едновременно от главния длъжник и от поръчителите по менителничния ефект НЕ СА ОБУСЛОВИЛИ РЕШАВАЩАТА ВОЛЯ НА СЪДА и правните му изводи относно изхода на спора. Въззивното решение съдържа отговор на седмия въпрос и той е съобразен с нормата на чл.122 ЗЗД.
По отношение на последните три въпроса приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но не са развити съображения защо въпросите биха били от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както изисква т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателите не са установили наличието на поддържаните от тях основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 322/19.2.2015 г., постановено по в.т.д.№ 2995/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: