2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 09.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 354 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №806/07.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 908/2016 г. от 12-ти състав на Апелативен съд – София.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по правилността на определение на първоинстанционен съд, с което, по собствена инициатива, съдът се е произнесъл по поправка на очевидна фактическа грешка в определение, постановено от съда, с което е прекратено производството по делото, в частта за разноските.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочения правен въпрос е, може ли да се обжалва определение, с което се извършва поправка на явна фактическа грешка, като се излагат доводи за неправилност, поради новонастъпили обстоятелства и представени нововъзникнали доказателства. Горният правен въпрос се сочи, доколкото с частната жалба се твърди, че са представени доказателства за заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение в пълен договорен размер.
На първо място, за да е относим правния въпрос, въззивният съд следва да се е произнесъл по него, т.е. да е формирал правни изводи по поставения правен въпрос, за да е в състояние касационният съд да направи преценката относно наличието на предпоставките на допустимостта на касационното обжалване. В случая, видно от мотивите към обжалваното определение, съдът не е формирал правни изводи относно представените с частната жалба доказателства, като не е приел от правна страна относими ли се те или не, поради което и представения правен въпрос е неотносим към производството по допустимостта на касационното обжалване.
На следващо място, нормите, уреждащи производството по поправка на очевидна фактическа грешка са ясни и непротиворечиви, както и съдебната практика в тази насока, в т.ч. и задължителна такава, според която фактическа грешка е налице само тогава, когато има противоречие между приетото в мотивите и отразеното в диспозитива, т.е. нови доказателства, или новонастъпили след постановяване на съдебния акт, чиято поправка се иска, представени пред въззивната инстанция не водят до очевидна фактическа грешка в същия съдебен акт, а са доказателства, касаещи промяна на правните изводи относно основателността на искането, независимо от неговото естество, като в тази насока, нововъзникнали или нови доказателства са неотносими към производството по поправка на очевидна фактическа грешка.
Предвид изложеното, не са основания за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №806/07.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 908/2016 г. от 12-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.