ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
София, 09. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3819 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 284/14.06.2016 на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 352/2016, с което е потвърдено решение № 522/05.04.2016 на Плевенския районен съд по гр. д. № 540/2016, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнение, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Т. А. Т., представляван от адв. Ю. С. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да прецени съответствието на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения и достоверността на датата на представените частни документи и по материалноправните въпроси откога започва да тече срока за налагане на дисциплинарното наказание – от узнаването на отделни факти от състава на нарушението или от узнаването на всички релевантни факти, включва ли се времето за извършване на проверка в срока за налагане на дисциплинарното наказание, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата ОУ „О. П.“, [населено място], [община] бряг, представляван от адв. В. Д. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а въззивното решение е по същество правилно. Претендира направените разноски в касационното производство.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „Директор“ в ответното училище, след проведен конкурс за длъжността, съгласно споразумение № ЛС-1-106/18.03.2005, като със заповед № РД-09-135/ 07.09.2015, на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина и считано от 09.09.2015 г., е прекратено трудовото му правоотношение. Съдът е приел, че процесната заповед е законосъобразна, не е изтекъл нито едногодишния срок, нито двумесечния срок по чл. 194 КТ за никое от извършените 25 нарушения, които са продължавани и са траели до момента на откриването им с проверката на Р. на МОН или се изразяват в бездействие – неупражнен контрол. Нарушенията са установени с констативен протокол на 07.08.2015 г., а заповедта е връчена на ищеца на 09.09.2015 г. За периода от 31.07.2015 до 07.08.2015 г. е извършена проверка на административно–управленската дейност на Директора на ОУ от шестчленна К., въз основа на Заповед на Началник Р. на МОН за дейността на училището: образователно-възпитателния процес, изготвяне на училищен учебен план, организиране на изпити на ученици, по състоянието и воденето на задължителната документация, по управлението, планирането и организиране на дейността на училището и бюджета на училището, като е констатирано, че ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, за които е издадена процесната заповед, изразяващи се в: неупражняване на контрол по изпълнение на утвърдените учебни планове, приети на заседание на Педагогическия съвет (три нарушения – т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта), нарушения по съхранение и водене на училищната документация, както и липсата на упражнен контрол върху съответните лица (седем констатирани нарушения), както и нарушения на бюджетната, финансовата и счетоводна дисциплина (не е издадена заповед за комисия за даренията за 2015 г., не е приложена системата за двойния подпис в публичния сектор). Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана, а обстоятелството, че след проверката някои от нарушенията са били отстранени не е основание да се приеме, че същите не са извършени. Допускането на констатираните 25 нарушения, които са системни, многобройни, извършени през продължителен период от време, а заеманата от ищеца длъжност предпоставя изпълнение с по-висока степен на отговорност, поради което наложеното за тях наказание не е несъразмерно тежко.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че съдът е длъжен да прецени съответствието на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, а достоверността на датата на частни документи има значение само когато законът я изисква с оглед противопоставимостта на извършени правни действия по отношение на трети лица. Въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика, че времето за извършване на проверка се включва в срока за налагане на дисциплинарното наказание, когато притежаващият дисциплинарна власт е узнал фактите за конкретни нарушения, но ако фактите на конкретните нарушения са установени при извършена проверка и притежаващият дисциплинарна власт е узнал фактите като резултат от проверката, срокът за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от узнаването на резултата от проверката (срокът не може да започне да тече от узнаването на сигнал или оплакване, че има някакви нарушения). Отделно стои въпросът за началото на срока при продължавано нарушение и нарушение чрез бездействие.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 1.000 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 284/14.06.2016 на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 352/2016.
ОСЪЖДА Т. А. Т. от [населено място] бряг да заплати на О. у. „О. П.“, [населено място], [община] бряг сумата 1.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.