ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
София, 09. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3734 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 11/02.03.2016 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 19/2016, с което е потвърдено решение № 437/03.11.2015 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 539/2015, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволна от решението е касаторката И. Я. Н., представлявана от адв. Д. С. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението; за разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на договор за издръжка и гледане и по материалноправните въпроси за задълженията на приобретателя по договор за издръжка и гледане, съответно какъв е обема на дължимите издръжка и грижи; за тълкуване на договора с оглед разкриване на действителния му смисъл и възможността да прикрива договор за дарение; за разваляне на договора при неизпълнение на задълженията поради обективна невъзможност и за възможността на наследниците на прехвърлителката да искат разваляне на договора или частично намаляване на престацията, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 11/25.02.2011 на ВКС по гр. д. № 1510/2009; решение № 11/02.03.2016 на ВКС по гр. д. № 19/2016; решение № 437/03.11.2015 по гр. д. № 539/2015.
Ответникът по жалбата Д. Я. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 28.03.1989 г. ответникът е придобил недвижим имот – еднофамилна двуетажна сграда в С. срещу задължение за гледане и издръжка от Н. М. (негова майка, починала на 25.03.2010 г.), запазвайки си правото на ползване на партерния етаж от сградата. Ищцата – сестра на ответника твърди, че той не е изпълнявал задълженията си по договора още от момента на сключването му през 1989 г. до смъртта на общата им наследодателка, като след получен от него тежък инсулт през юни 2008 г., самият той е имал нужда от гледане, поради което през септември 2008 г. е отвела майка си и брат си в П., тъй като те не са можели да се грижат за себе си до 23.03.2010 г., когато е починала общата им наследодателка (т.е. за период от година и шест месеца, ищцата се е грижила както за ответника, така и за майка им, като през летните месеци семейството на ищцата, заедно с ответника и майка му са живели в къщата в С., а през останалите – в П.). Съдът е приел, че след инсулта ответникът е бил с 97 % нетрудоспособност, но още преди 1989 г. е живял заедно с прехвърлителката, работил е и осигурявал парите за издръжката им, тъй като майка му не е работела (получавала е само наследствена пенсия от съпруга си). Съгласно показанията разпитаните по делото свидетели, ответникът е осигурявал всичко необходимо за живота на майка си: купувал храна, облекло, дърва, поддържал е къщата, като през всичките тези години и до момента, в който е получил инсулт майка му не се е оплакала от грижите, полагани от него, била е доволна. През периода, в който ответникът е бил приет на лечение в МБАЛ и след изписването му от болницата, за него и за майка му грижи са полагали жената, с която е живял на съпружески начала. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане през целия период от сключването му и след настъпването на обективни причини, поради които той не е бил в състояние да изпълнява задължението по договора, които вместо него са изпълнявани от жената, с която е живял на семейни начала и от сестра му Т. Ц. – негова еднокръвна сестра, като от септември 2008 г. и до март 2010 г. грижи и издръжка за прехвърлителката е осигурявала ищцата – активно за период от 6 месеца, след получения от наследодателката инсулт. Недоказани са останали твърденията на ищцата, че прехвърлителката е работила, независимо от възрастта си и е почиствала къщите на съседи за да се грижи за ответника, точно в обратния смисъл са показанията на трите свидетелки – двете съседки по имот, еднокръвна сестра на ответника, които са установили, че тя никога не е работила, а е била домакиня, дори са отдавали стаите от втория жилищен етаж на почиващи през летния сезон, за да си набавят допълнителни финансови средства. Съдът е приел, че е без значение обстоятелството дали наследодателката на страните е ползвала, или не социални услуги, тъй като фактът на ползването на такава услуга не води автоматично до извод, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор, а обстоятелството, че от март 1989 г. и до юни 2008 г., наследодателката на страните не е предявила иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, не е изразявала недоволство от полаганите по отношение на нея грижи, а напротив е заявявала, че е много доволна от полаганите грижите, води единствено до извода, че ответникът е изпълнявал точно поетите от него задължения по договора за издръжка и гледане. Като несправедливо и в противоречие с общоприетите етични норми, при осъществявано изпълнение на задълженията за издръжка и гледане за период от около 20 години да бъде прието, че е неизправна страна по договора и да бъде развален този договор, още повече че видно от приложеното към делото производство по гр. д. № 6328/2011 на Бургаския районен съд, приключило с решение № 193/30.07.2013 на ВКС по гр. д. № 1025/2012, с което е което е унищожена упълномощителна сделка – пълномощно, с което ответникът е упълномощил ищцата да продаде процесния имот сама на себе си, като съдът е приел, че тя се е възползвала от влошеното му здравословно състояние.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в неговата обжалвана част (ако е проявено пристрастие от страна на съда, това е основание за неправилност, а не за нищожност на постановеното решение). Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Според чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. По исковете за разваляне на алеаторен договор съществува трайно установена съдебна практика, че този договор е ненаименован и съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други, независимо от това че кредиторът разполага с достатъчно имущество и доходи да си я осигурява и сам; и всички необходими грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според нуждата и възможностите му да се справя сам. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния поставен въпрос, доколкото съдът е съобразил установената съдебна практика, че приобретателят не може да натрапи на прехвърлителя повече издръжка и грижи, отколкото прехвърлителят е съгласен да приеме, както и че полагането, при нужда, на грижи от други лица в изпълнение на нравствения им дълг не е основание да се приеме наличието на неизпълнение през съответния период от време от страна на приобретателя, както и че неизпълнената част трябва да е значителна в сравнение с изпълненото по договора. Частичното неизпълнение, когато е незначително, и не е довело до разваляне на договора не е основание и за „намаляване на осъществената престация”, което би съставлявало частично разваляне. При запазване на договора частично неудовлетвореният кредитор има само иск за обезщетение за вредите от неизпълнената част. Ако за неизпълнената част кредиторът е удовлетворен от трето лице, той няма иск за обезщетение; но изпълнилото чуждо задължение трето лице може да се суброгира в правата на удовлеворения кредитор, когато е имало правен интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване (в който случай правно значение има обстоятелството дали то е изпълнявало свой нравствен дълг.)
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/02.03.2016 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 19/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.