О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
Гр. София, 15.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2824/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу Решение № 205/4 юни 2015 г. на АС Пловдив, постановено по въззивно т.д.№ 253/2015 г., с което е потвърдено решение № 72 от 10.2.2015 г. по т.д.№ 576/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ХVІ състав. С първоинстанционния съдебен акт [фирма] П. е осъдено да заплати на [фирма] П. сумата 79 637,48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от подаване на некачествена електрическа енергия на 7 януари, 24 февруари 2012 г. и на 22 март 2013 г., изразяващи се в загуба от ремонт на флексопечатна машина ведно със законната лихва върху посочената сума от 5 август 2013 г. до окончателното й плащане и 5 527,52 лв.разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответната страна – ЗК [фирма] София. В жалбата на касатора се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси на материалното и на процесуалното право, както следва: Възникнала ли е по силата на закона облигационна връзка при публично известни общи условия между страните – съответно оператор на електроразпределителна мрежа и юридическо лице, което потребява електрическа енергия, но не я купува от крайния снабдител, а от негов клиент и длъжен ли е въззивният съд да обсъди детайлно твърденията на ответната страна относно липсата на облигационна връзка между нея и ищцовото дружество.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна. ЗК [фирма] не е взело становище по нея.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд, въззивният съд е приел, че е налице облигационна връзка между страните независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество получава ел.енергия не пряко от ответното електроразпределително дружество, а от [фирма] П., тъй като през процесния период е в сила и действа разпоредбата на чл.98б от Закона за енергетиката, предвиждаща потребителите на крайния снабдител да сключват договор с разпределителното предприятие за преноса по разпределителните мрежи на потребената от тях ел.енергия при публично известни общи условия. Чл.98б, ал.2, т. 3 ЗЕ в актуалната му редакция предвижда изрично, че общите условия задължително съдържат изисквания за качество и надеждност на снабдяването, а т. 4 регламентира отговорността на енергийното предприятие при некачествено снабдяване и нерегламентирано прекъсване. Съгласно разпоредбата на ал.4 на чл. 98а ЗЕ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и в един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото публикуване без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. Разпоредбата на чл.98б ЗЕ е отменена, действието на отмяната е занапред – от 17.7.2012 г. и изводът на въззивния съд е, че през процесния период между страните съществува договорна връзка, основана на ЗЕ и на ОУ на ответното електроразпределително дружество и искът е разгледан от Пловдивския ОС на предявеното договорно основание, а възражението за липса на облигационна връзка между страните е неоснователно. Прието е в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, че ел.енергията е вид стока, която трябва да бъде доставена на потребителите с определено качество, характеризиращо се с непрекъснатост на електрозахранването, постоянна честота, постоянна големина и синосуидална форма на захранващото променливо напрежение и че нарушение на тези показатели води до некачествена доставка. В процесния случай недопустимо отклонение от показателите за качество на електрическата енергия, изразяващо се в токов удар, е причинило повредите на флексопечатната машина и съответно имуществени вреди на собственика й. Вещите лица от двете експертизи са единодушни в изводите си досежно механизма на възникване на авариите, причинно-следствена връзка между тях и вредоносния резултат, противоправното поведение на касатора, който не е изпълнил договорното си задължение за доставка на качествена ел.енергия през процесния период. Съгласно заключенията машината е била надлежно защитена, като всеки отделен модул е бил обезпечен със защита, която би го предпазила при показатели на електрозахранването, регламентирани в БДС, действуващи до 17 април 2013 г., но на процесните 3 дати захранването е било извън регламентираните показатели по БДС 50160/1999 г. и БДС Е 50160/2007 г., за които заводът – производител в Германия не би могъл да предвиди защити. Авариите са причинени от Кратковременен високоволтов пик, отклоняващ се от нормите и параметрите на стандартното качество на подадената електрическа енергия. Настъпилите аварии и нанесените от тях щети, описани в двустранно съставени протоколи, са безспорно установени. Съгласно заключението на повторна тройна съдебно-техническа експертиза възстановителната стойност на вложените в ремонта части, някои от които са закупени в Германия, съвпада с цената на иска, включваща и разходи за доставката им.
Предвид изложеното следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси са от обуславящите волята на съда и изводите му по предмета на спора. На процесуалноправния въпрос следва да се отговори утвърдително съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължението да постанови решението си въз основа на всички своевременно релевирани възражения на страните и да обсъди в детайли твърденията и доводите им, като анализира относимите и допустими доказателства в тяхната съвкупност. Мотивите му съдържат фактически и правни изводи относно наличието на облигационна връзка между страните, поради което следва да се приеме, че не е налице соченият допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
От значение за изхода на конкретното дело е и материалноправният въпрос относно възникването на облигационна връзка при публично известни общи условия, оповестени от оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа, към които се присъединяват крайните клиенти. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че е налице облигационно отношение между енергийното предприятие и потребителя – купувач на ел.енергия, породено от присъединяване на търговското дружество-ищец към електроразпределителната мрежа на ответното дружество с издаден лиценз за елетроразпределение на електрическа енергия по ЗЕ. Последното разпределя елетроенергията, която се доставя и ползва от ищеца краен потребител. Правоотношенията между страните се уреждат от ОУ на „Е. България Е.” одобрени с решение на ДКЕВР. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от Общи условия на доставка, подлежащи на одобрения от регулаторен орган, не влияе на естеството на източника на облигационно задължение – договор. Оплакването на касатора за неправилно квалифициране на отговорността му за неосигурена непрекъснатост на електрозахранването като договорна е оплакване за незаконосъобразност, което не подлежи на разглеждане в настоящия стадий на производството по дискреция на касационната жалба – съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г.
По отношение на материалноправния въпрос приложното поле на касационното обжалване е обосновано с чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Позоваването е бланкетно. Соченото допълнително селективно основание предполага да се изложат съображения относно значението на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не е изложил мотиви за необходимост от тълкуване на законни разпоредби с неясно или непълно съдържание, за липса на съдебна практика или за необходимост от осъвременяване на съдебна практика по даден въпрос, както изисква т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
Предвид горното следва да се приеме, че не е установено наличието на поддържаните от жалбоподателя основания за достъп до касация.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 205/ 4 юни 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав, постановено по въззивно т.д.№ 253/2015 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] П. да заплати на [фирма] П. сумата 3000 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: