О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 15.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4419 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. [населено място], област Л., против решение №140/10.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 204/2016 г. От състав на Окръжен съд – Ловеч.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение.
Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 11.11.2015 година от временно изпълняващия длъжността кмет на [населено място], чиито правомощия приключват след избора за кмет, като последния факт е настъпил с решение на Общинската избирателна комисия Т. № 239-МИ на 02.11.2015 г., с което е обявила за избран за кмет на кметството на втори тур. Прието е, че според чл. 38,ал.4 от ЗМСМА пълномощията на кмета на кметството възникват от полагането на клетвата по чл.32,ал.1, а полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвения лист. Съдът е приел за общоизвестен фактът, че кметовете и общинските съветници в [община] са положили клетва на 11.11.2015 година. Прието е, че ответникът не е представил доказателства относно този момента на предаване на документацията на новоизбрания кмет и не е доказал, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от упълномощеното лице. С оглед твърденията на ищеца е прието, че в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, изложени в приложения протокол от 11.11.2015 г. , а именно- че от ищеца са изискани писмени обяснения за неявяването му на работа без причина за периода от 23.09.2015 г. до 30.10.2015 г. и от 01.11.2015 г. до 10.11.2015 г. Прието е, че в случая обаче ищецът е регистриран като кандидат за кмет на [населено място] и съгласно чл.161, ал.1 във вр. с чл.398 от ЗММА задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Съдът е възприел, че според специалния закон работодателят е задължен да му осигури ползването на такъв отпуск за посочения период, като е прието, че не са представени от ответника доказателства, опровергаващи твърдението на ищеца, че лично е вписал във входящите книги на кметството и предал молбата си за отпуск на временно изпълняващия длъжността кмет, предвид непредставянето на входящите книги на ответника, които биха опровергали това твърдение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по правния въпрос, дали работникът, неявил се на работа, се е уверил дали работодателя му е разрешил писмено ползуването на платен годишен отпуск, както и допустимо ли е съдът да се произнасян по довод, който не е въведен в спора от страната, в процесуалните срокове за това. Горните въпроси, касаторът поставя с мотивировката, че съдът неправилно се е произнесъл по довод, че за времето на отсъствието от работа на работника, същия се е намирал в отпуск, както и относно това, че същата не е била разрешена по надлежния ред от работодателят.
Видно от мотивите на обжалваното решение, основните доводи на въззивния съд, за да приеме, че предявените искове са основателни са други, извън посочените правни въпроси. Съдът не е признал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за незаконосъобразна на основание, че същата е наложена за период, през който ищецът е ползувал отпуск, а е коментирал доказателствата в тази насока, във връзка с твърдението на ищеца, че лично е вписал молбата си за това в книгите при кметството, като на база доказателствената тежест е приел за необорено това негово твърдение. Въпреки това, мотивите на съда, да признае за незаконосъобразна заповедта са различни и са посочени по-горе – липсата на поискани обяснения от страна на работодателя, както и недоказаност на компетентността на лицето, издало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Относими към тези правни изводи на съда правни въпроси не се сочат, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №140/10.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 204/2016 г. От състав на Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.