ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
София, 16.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3710 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ив.А. като процесуален представител на Р. Д. Ч. от срещу въззивното решение на СГС от 17.ІІІ.2016г. по в.гр.д. № 16139/2015г.
Ответникът по касационната жалба И. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от юрк. Л.Н., е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 17.ІІІ.2016г. СГС е потвърдил решението на СРС от 23.ІХ.2015г. по гр.д № 18620/2014г., с което са отхвърлени предявените от Р. Ч. срещу И. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „главен асистент” в лаборатория „радиохимия и радиоекология” със заповед от 17.ІІІ.2014г., издадена от директора на И., е законно, тъй като са установени с писмени доказателства и свидетелски показания описаните в т.3 от заповедта дисциплинарни нарушения – закъснения /на 30.І.2014г. – 2 часа, на 31.І. – 1ч.45м, на 03.ІІ. – 1ч.30м., на 04.ІІ. – над 1ч.30м., на 11.ІІ. – над 1ч. 45м., на 21.ІІ. – 1ч.15м., на 10.ІІІ. – над 55м, на 11.ІІІ. – над 1ч., и преждевременно напускане на 31.І. над 15м./. Нарушенията са системни и за нито едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание. Нарушенията са тежки – закъснението, преждевременното напускане на работа, неуплътняването на работното време пречи на упражняването на професията /с престиране на работна сила за определено време, в което служителят следва да е на разположение на работодателя/. Не се твърди и не са представени доказателства на посочените в заповедта дати ищцата да е имала възложена извън работното й място работа.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено й от въззивния съд указание, касаторката сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС, тъй като съдът не бил констатирал, че работодателят не й представил дисциплинарното производство и не й дал възможност за обяснения; дисциплинарното наказание било наложено от некомпетентен орган, обуславящо нищожността на заповедта; не било проведено дисциплинарно производство, а констатираните нарушения не съставлявали задължения по някакъв норматив; ищцата изпълнявала длъжност към МОН и дисциплинарно производство следвало да се проведе по специални правила в МОН, който й е работодател и компетентен да я уволни. Като практика, на която противоречали разрешенията на въззивния съд относно вината, дисциплинарното производство и начина на налагане на наказанието, се сочат 11 броя решения на ВКС, състави на наказателната колегия.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано. В изложението не се сочат процесуалноправните и/или материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевираните в изложението съображения обективират основанията, които според преценката на касаторката обуславят незаконност на уволнението й. Изразеното по този начин несъгласие с изводите на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост, т.е. касационно основание по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на проверка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. С оглед диспозитивното начало и правото на насрещната страна на защита в гражданския процес касационният съд не е оправомощен да взема предвид служебно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, като определя и въпросите, по които следва да се произнесе с оглед даденото им от въззивния съд разрешение. Освен това следва да се отбележи, че посочените в изложението обстоятелства не са били въведени своевременно от ищцата /с исковата молба или в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд/, не са събирани доказателства във връзка с тях и те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което не са и от значение за изхода на спора. И на последно място, сочената от касатора практика на ВКС по наказателни дела е неотносима към въпросите относно вината, дисциплинарното производство и начина на налагане на дисциплинарни наказания по Кодекса на труда във връзка с трудови правоотношения.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 400лв. адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт Н. защита.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав, № 2263 от 17.ІІІ.2016г. по гр.д № 16139/2015г.
ОСЪЖДА Р. Д. Н. от да заплати на И. при Б. 400лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: