2
определение по гр.д.№ 681 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 20.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 681 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С. срещу решение № 1829 от 05.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1696 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 736 от 02.06.2016 г., с което е отменено частично решение № 1717 от 09.04.2015 г. по гр.д.№ 16609 от 2011 г. на Варненския районен съд относно квотите, при които е допусната делба на апартамент № 56, находящ се в [населено място], [улица], вх.4, ет.8, като по същество делбата на този апартамент е допусната при следните квоти: 510/820 ид.ч. за К. Д. С. и 310/820 ид.ч. за Г. Н. С..
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Според касатора, обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 98 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 520 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247 от 2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр.д.№ 2652 от 1976 г. на ВС, ГК, Първо г.о., решение № 2548 от 26.09.1977 г. по гр.д.№ 1328 от 1977 г. на ВС, ГК, Второ г.о. и решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по следните правни въпроси:
1. Следва ли страната, която твърди, че е налице договор за дарение, да докаже наличието на дарствено намерение или е достатъчно да докаже наличието на имуществено разместване без поемане на насрещно задължение ?
2. При възражение за наличие на трансформация на лично имущество, за кого е доказателствената тежест: за този, който поддържа, че следва да се приложи презумпцията за съвместен принос на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. /респ. чл.21, ал.3 СК от 2009 г./ или за този, който твърди, че е налице преобразуване на лично имущество ?
В писмен отговор от 05.02.2016 г. ответницата по жалбата К. Д. С. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд за допускане на съдебна делба, което подлежи на касационно обжалване при наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице, обаче, посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по двата поставени правни въпроса:
1. По първия поставен от касатора правен въпрос в решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247 от 2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и като такова представляващо задължителна съдебна практика, е прието, че не всяко безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена взаимна воля на страните по такъв договор- чл.225, ал.1 ЗЗД. В решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр.д.№ 2652 от 1976 г. на ВС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на ГПК /отм./, е прието, че намерението за дарение не може да се предполага, а трябва да е налице при сключване на договора. В решение № 2548 от 26.09.1977 г. по гр.д.№ 1328 от 1977 г. на ВС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на ГПК /отм./, е прието, че даването на пари за подпомагане при набирането на средства за придобиване на жилище от близки на единия съпруг не може да се подведе непременно само към сделката „дарение“ и само към патримониума на родственика. В зависимост от дарствената цел, то може да бъде дарение или само на единия или и на двамата съпрузи.
В обжалваното решение по същество е прието същото: че съделителката К. С. е доказала твърдението си за трансформация на лични средства при закупуването на делбения апартамент, тъй като от събраните по делото гласни доказателства /показания на свидетелите М. Д. и Д. Бозов/ било безспорно установено, че бащата на К. С. е предоставил сумата 200 000 лв. за покупката на процесния апартамент с ясно манифестирано намерение да надари дъщеря си, а не цялото й семейство.
2. По втория поставен правен въпрос в решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при възражение за наличие на трансформация на лично имущество, доказателствената тежест е за съделителя, който е направил това възражение и който по същество с това възражение се опитва да опровергае презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК от 1985 г. Същото, макар и не изрично, е прието и в обжалваното решение: че в тежест на К. С. е било да докаже, че баща й е дарил част от сумата, необходима за закупуването на делбения апартамент, но че същата е доказала това свое твърдение с представените по делото писмени и гласни доказателства, а съответно в тежест на ответника е било да докаже възражението си, че тази сума е била предоставена не безвъзмездно, а по възмезден договор /например договор за заем/.
3. В решение № 98 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 520 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и като такова представляващо задължителна съдебна практика, няма произнасяне по нито един от двата поставени от касатора правни въпроси. Нещо повече, предметът на това дело е съвсем различен от предмета на настоящото дело: решението по гр.д.№ 520 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о. е постановено по иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване, докато настоящото дело е за делба с направено твърдение за частична трансформация на лично имущество.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1829 от 05.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1696 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 736 от 02.06.2016 г., с което е отменено частично решение № 1717 от 09.04.2015 г. по гр.д.№ 16609 от 2011 г. на Варненския районен съд относно квотите, при които е допусната делба на апартамент № 56, находящ се в [населено място], [улица], вх.4, ет.8, като по същество делбата на този апартамент е допусната при следните квоти: 510/820 ид.ч. за К. Д. С. и 310/820 ид.ч. за Г. Н. С..
ОСЪЖДА Г. Н. С. от [населено място], [улица], вх.4, ет.8, ап.56 да заплати на К. Д. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.