О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
Гр. София, 22.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1070/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] Д. срещу определение на Варненския окръжен съд № 753 от 23 март 2016 г. по в.ч.гр.д.№ № 481/2016 г., с което е потвърден отказ № 49/24.2.2016 г., т.І, вх. Р.. № 3555 на съдия по вписванията в СВ при Варненския РС, обективиран в определение от 24.2.2016 г., за извършване на заличаване по заявление вх. № 3555/24.2.2016 г. от [фирма] на особен залог на търговско предприятие на [фирма], вписан под акт № 16, том І, вх. Р.. № 21541/30.9.2004 г. по описа на СВ при В. и особен залог на търговско предприятие на [фирма], вписан под акт № 17 том І, вх. Р.. № 21574/30.9.2004 г. по описа на Служба по вписванията при Варненския РС. Претендира се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на заявеното от жалбоподателя заличаване от имотния регистър на висаните особени залози върху търговското предприятие на [фирма] с предишно наименование [фирма]. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на определението приложното поле на обжалването е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:
Приложима ли е в производството по заличаване на особен залог върху търговско предприятие в Службата по вписванията разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗОЗ, изискваща нотариално заверено съгласие на заложния кредитор за заличаване на особения залог и
Необходимо ли е такова съгласие ако вписаният особен залог е заличен от търговския регистър и ако е изтекъл петгодишният срок по чл.30 ал.2 от ЗОЗ без да е налице подновяване на вписването.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, потвърждаващо отказ на съдия по вписванията в СВ при Варненския РС да извърши заличаване на особени залози на търговско предприятие на жалбоподателя с предишно наименование [фирма], вписани на 30.09.2004 г. под акт № 16 и акт № 17 в том 1, Варненският окръжен съд е приел, че приложените към заявлението с вх. № 3555 от 24.2.2016 г. писмени доказателства не съдържат съгласие на заложния кредитор [фирма] с нотариална заверка на подписите на представляващите банката. Такова съгласие не съдържат и документите, представени с жалбата, подадена чрез Агенция по вписванията до Окръжен съд Варна с твърдението, че съдията по вписванията не е обсъдил в определението си за отказ молбата на [фирма] с изх. № 1789/13.12.2010 г. с нотариална заверка на подписа от същата дата за заличаване на особен залог и молба от [фирма] с изх. № 1790/13.12.2010 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 16576/13.12.2010 г. на Нотариус № 160 Ю. Д. за заличаване на особен залог на търговското предприятие на [фирма]. Молбите не са представени в производството пред Варненския окръжен съд, чийто извод за неоснователност на жалбата срещу отказа на съдията по вписванията от 24.2.2016 г. се основава на констатацията за липса на съгласие за заличаването на особения залог, заявено от заложния кредитор в предвидената от закона форма.
Въпросите на жалбоподателя по тълкуване и прилагане на разпоредби на ЗОЗ в редакцията му към момента на подаване на заявлението с вх. № 3555 са общотеоритични, не кореспондират с оплакванията в жалбата, с която е сезиран Варненският окръжен съд, не са обусловили правната му воля и изхода по конкретното дело, тъй като въобще не са обсъждани и разрешени в обжалваното определение.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на съдебния акт до касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
Независимо от горното цитираната съдебна практика по чл.274 ал. 3 ГПК е неотносима към предмета на делото и не са развити съображения в съответствие с изискването на т.4 на ТР № 1/2009 г. от 16.2.2010 г. на ОСГТК защо въпросите биха били от значение за точното прилагане на Закона за особените залози и за развитието на правото, а с последните изменения на ЗОЗ, обнародвани в бр. № 105 на ДВ от 30.12.2016 г. се внася по-голяма яснота досежно прилагането на съществуващите разпоредби с оглед избягване на неправилното им и противоречиво тълкуване, както и доразвиването на института на особения залог.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 753/23 март 2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 481/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: