2 стр. от определение по гр.д. № 4308/2016 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 188
София, 23. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4308 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1183/09.02.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 6588/2015, с което е потвърдено решение № І-39-182/18.08.2014 на Софийския районен съд по гр.д. № 61626/2012, с което са отхвърлени предявените искове за неоснователно обогатяване поради лишаването от ползването на два недвижими имота по чл. 59 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Ц. Т. Я. и С. А. Я., представлявани от адв. А. С. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за неговите задължения: да се произнесе по всички искания и възражения на страните; при формиране на вътрешното си убеждение да съблюдава логическите, научните и опитните правила и да укаже на страните коя кои факти има тежестта да докаже и за кои правнорелевантни факти те не сочат доказателства; както и по материалноправния въпрос противопоставим ли е на собственика договорът за наем на отделни обекти в хоризонтална етажна собственост, сключен от болшинството съсобственици на общата земя, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Р. Т. от САК я оспорва, като счита, че не са посочени правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а посочените правни въпроси всъщност са касационни оплаквания. Решението е по същество правилно, тъй като ищците не са доказали ползването от ответника, а и ищците притежават само 7,58 % от дворното място и всички останали, без тях са продължили действието на сключения договор за наем.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са собственици на половината жилище от първия етаж и цялото жилище на третия етаж от сградата, построена в дворно място, в което са построени и други сгради – отделни обекти, принадлежащи на други собственици. Договорът за наем, сключен от ищците и всички останали собственици на отделни обекти в дворното място, от една страна, и ответника, от друга, продължава да обвързва ищците и след изтичането на уговорения срок и въпреки тяхното противопоставяне, тъй като действието му е продължено по съгласието на ответника и всички останали (болшинството) първоначални наемодатели. Дори да се приеме, че анексите, с които е продължено действието на договора са непротивопоставими на ищците, те не са доказали изрично оспореното обстоятелство, че ответникът е ползвал някой от техните имоти.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но процесуалноправните нямат претендираното значение, а материалноправният не обуславя решението по делото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да се произнесе по всички искания и възражения на страните, при формиране на вътрешното си убеждение да съблюдава логическите, научните и опитните правила, но е длъжен да укаже на страните коя кои факти има тежестта да докаже и за кои правнорелевантни факти те не сочат доказателства само ако приеме различна правна квалификация на предявения иск, с което се променя доказателствената тежест. Противопоставимостта на продължаването на действието на договора за наем на ищците е без значение, след като по делото не е доказано ответникът да е ползвал някой от техните имоти.
Ответникът по касацията [фирма] не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1183/09.02.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 6588/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.