ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189
София, 23. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 60265 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1113/02.06.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1722/2016, с което е отменено в отхвърлителната част до размера на 150.000 лева решение № 1186/09.02.2016 на Софийския градски съд по гр.д. № 21/2015, като е уважен предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди, причинени при ПТП по чл. 226, ал 1. КЗ (отм.).
Недоволна от решението е касаторката М. Г. М., представлявана от адв. К. Н. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от юрк. А. я оспорва, като счита, че въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика, като при определянето на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички обстоятелства, установени по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че една от страните по процесната абсолютна търговска сделка не е търговец и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че синът на ищцата е загинал при ПТП, причинено от застрахован при ответника деец, като при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е отчел, че загиналият (32-годишен млад мъж) и ищцата (негова майка) са били изключително силно привързани един към друг, във взаимна обич и сплотеност са живели в общо домакинство заедно с 18-годишната сестра и бабата на загиналия (другите й две дъщери живеят отделно). Той бил много внимателен и грижовен син, морална и материална подкрепа за семейството. Въпреки силния си характер на многодетна майка, ищцата се е сринала психически след загубата на единствения си син, всеки ден ходи на гробища и на църква, непрекъснато говори за сина си, разглежда негови снимки, сънува го, плаче и не може да приеме загубата. Съдът е отчел също обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпването на нещастното събитие.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
Ответникът по касацията [фирма] не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1113/02.06.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1722/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.