2
определение по гр.д.№ 3993 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 28.02. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3993 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т.- трето лице помагач на ответника по делото- срещу решение № 627 от 11.05.2016 г. по в.гр.д.№ 394 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 5718 от 02.02.2014 г. по гр.д.№ 14050 от 2012 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от Е. Ж. Н. срещу Х. Ж. Т. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че Х. Т. не притежава правото на строеж, учредено със заявление от 21.02.2002 г. по реда на чл.183 ЗУТ върху дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 330 кв.м., съставляващо УПИ II-9 в кв.170 по плана на XI подрайон на [населено място], поради погасяването му вследствие на неупражняване в петгодишния срок по чл.67 ЗС.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора, обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 53 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 1467 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 1477 от 28.12.2006 г. по гр.д.№ 2147 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 7175 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 9 от 04.01.2013 г. по в.т.д.№ 595 от 2012 г. на Варненския апелативен съд, решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д.№ 213 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 287 от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 984 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси:
1. В кои случаи следва да се счита за упражнено учреденото право на строеж ? До каква степен следва да бъде завършено строителството и по какъв начин следва да бъде установена степента на завършеност, за да се приеме, че правото на строеж е валидно упражнено, а не погасено по давност ?
2. Каква е доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи, по конкретно на акта да узаконяване на строеж, и длъжен ли е съдът да се съобрази с тях ?
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка ?
Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 09.09.2016 г. ответникът по жалбата и ищец по делото Е. Ж. Н. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата по иска Х. Ж. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /трето лице- помагач на ответницата по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за несъществуване на ограничено вещно право, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице, обаче, предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд. Приетото в това решение не противоречи на нито едно от посочените от касатора съдебни решения:
1. По първия поставен от касатора правен въпрос в посочените от него Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 53 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 1467 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 1477 от 28.12.2006 г. по гр.д.№ 2147 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. е прието, че правото на строеж се счита реализирано при изграждането в груб строеж на сградата или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, като грубият строеж е изпълнен, когато са изградени ограждащите стени и покрива. В съответствие с тази задължителна съдебна практика в обжалваното решение е прието, че учреденото със заявление от 21.02.2002 г. по реда на чл.183 ЗУТ в полза на Х. Т. право на строеж е погасено по давност, тъй като до 21.02.2007 г. /когато изтича 5 годишния срок по чл.67 ЗС/, а и към настоящия момент, етапът от сградата, за който е било учредено това право, не е бил изграден в груб строеж. В съответствие с установената съдебна практика и с оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел, че и към настоящия момент не е изпълнен грубия строеж на първия етап от строителството, за който е било учредено правото на строеж- подетап I А със застроена площ от 87,24 кв.м., включващ партерен етаж с гараж, два склада и коридор със стълбище; втори етаж с кухня, дневна, спалня и тоалетна и трети етаж с две спални, баня и зимна градина. По делото е установено и не се спори, че на място е изграден само един етаж от сградата, включващ предверие, кухня, дневна и гараж с обща площ от 54 кв.м.
2. По втория поставен правен въпрос в решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 7175 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и решение № 9 от 04.01.2013 г. по в.т.д.№ 595 от 2012 г. на Варненския апелативен съд е прието, че съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. В съответствие с тази съдебна практика, в обжалваното решение съдът не е пренебрегнал доказателствената сила на представения пред него акт за узаконяване на строежа № 15 от 16.10.2000 г. Напротив, зачел е доказателствената сила на този акт, който установява, че в мястото е изграден само първия партерен етаж от сградата, включващ гараж и две помещения, но не и останалата част от първия подетап, за който е било учредено право на строеж със заявлението от 21.02.2002 г. /включващ общо три етажа от сградата/.
3. По третия поставен въпрос в решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д.№ 213 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 287 от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 984 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. е прието, че въззивният съд има задължение да обсъди в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства. В съответствие с тази съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, включително и представените от касатора съдебните решения, с които на основание чл.28, ал.3 СК /отм./ се признава по отношение на ответницата Х. Т., че касаторът И. Т. има по-голям дял от придобитото по време на брака му с нея имущество. В този смисъл са мотивите на въззивният съд на стр.4, абзац 4 от въззивното решение.
В случая не е налице необсъждане на тези съдебни решения, а незачитане на доказателствената сила на мотивите на тези решения, касаещи упражняването на правото на строеж в петгодишния срок по чл.67 ЗС, тъй като според съда мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено нещо. Действително, тези съдебни решения установяват със сила на пресъдено нещо какъв е делът на касатора в придобито по време на брака му с ответницата Х. Т. имущество, но не и какво имущество са придобили бившите съпрузи по време на брака си. Дори и да се приеме, че решенията по иска по чл.28, ал.3 СК /отм./ формират сила на пресъдено нещо и относно това кои са придобитите от бившите съпрузи по време на брака им имущества /в случая, че изградената част от жилищна сграда на [улица] [населено място] също е била съпружеска имуществена общност между бившите съпрузи/, то съгласно чл.298 ГПК тази сила на пресъдено нещо се разпростира само между страните по делото по чл.28, ал.3 СК /в случая между касатора и ответницата по настоящото дело/, но не и спрямо трети на делото по чл.28, ал.3 СК /отм./ лица, какъвто е ищецът по настоящото дело Е. Н..
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като по поставените въпроси има задължителна съдебна практика /включително и посочената от самия касатор/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.10 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 627 от 11.05.2016 г. по в.гр.д.№ 394 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. С. Т. от [населено място], [улица] да заплати на Е. Ж. Н. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.