Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3807_16_opr_288_124gpc_54)2)zkir
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 28.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3807 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационни жалби на ЕТ Л. Б. Д. с фирма „Ел Би Ем – Л. Д.“ срещу въззивно решение № 63 от 19.04.2016 г. по възз.гр.д. № 34/2016 г. на Варненския апелативен съд, о.което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искиве с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, предявен от С. М. Р. и Й. Й. Р. против ЕТ Л. Б. Д. с фирма „Ел Би Ем – Л. Д.“ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на два апартамента в [населено място] на основание покупко-продажба, обективирана във влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, вписано в книгите за вписвания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни С. М. Р. и Й. Й. Р. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
По допустимостта на исковете: Исковете са допустими поради оспорването от ответника на правото на собственост на ищците, придобито по силата на влязло в сила решение, с което са уважени искове на ищцата срещу ответника с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за процесните апартаменти по време на брака между ищците. Ищците имат правен интерес от провеждането на исковете поради възникналия спор по повод грешно отразяване на имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри. В съответствие с приетото в т.5 ТР № 8 /2016 г. по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС искът по чл.54,ал.2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на установителния иск за собственост.
По основателността на исковете: Въззивният съд е установил придобиването от ищците на правото на собственост върху процесните апартаменти в съпружеска имуществена общност в резултат на влязлото в сила решение, с което са уважени исковете на ищцата срещу ответника с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за процесните два апартамента по време на брака между ищците, разяснил е правното значение на силата на пресъдено нещо на решението – обвързващата му сила в отношенията между страните по спора по чл.19,ал.3 ЗЗД. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения (при разпределение на доказателствената тежест при извършването на доклада,), Изложил е мотиви за неоснователност на направеното от ответника възражение за придобивна давност. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че процесните апартаменти са отдавани под наем от ищците като техни собственици. Представените от ответника констативни нотариални актове, (съставени преди приключването на устните състезания по спора по чл.19,ал.3 ЗЗД), които, имат значение на официален удостоверителен документ, не легитимират ответника като собственик, те са опровергани от други събрани по делото доказателства.
Жалбоподателят извежда процесуалноправни въпроси:
· свързани с допустимостта на исковете (исковете са два, съединени, за два апартамента).
При извод, че правният интерес е обусловен от оспорването от ответника на правата на собственост на ищците и при извод, че искът по чл.54,ал.2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на установителния иск за собственост, формиран в съответствие с приетото разрешение в посоченото тълкувателно решение № 8 /2016 г. по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС, няма съмнение за допустимостта на исковете.
Поради това не е обуславящ и въпросът налице ли е правен интерес да се води установителен иск за собственост с единствена цел евентуално положително решение да се използва, за да бъде поправена кадастралната карта.
Въпросът дали правният интерес на ищеца от водене на делото следва да се извлече от твърденията, изложени в исковата молба е обуславящ, но е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената практика – преценен е именно въз основа на тези твърдения, а не както твърди жалбоподателят.
· Може ли съдът да формира вътрешното си убеждение без да обсъди всички възражения на жалбоподателя и само въз основа на избрани от него доказателства, без да обсъди и други събрани по делото доказателства, имащи отношение към спорни за делото факти.
Не е обуславящ, въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя и събраните доказателства за релевантните факти, от които произтича правото на собственост на ищците (че с влязлото в сила решение по исковете по чл.19,ал.3 ЗЗД е прехвърлена собствеността върху процесните имоти от ответника на ищцата по време на брака и с ищеца) и от които произтича неоснователността на възражението на ответника за придобивна давност, изтекла след влизане в сила на решението по исковете по чл.19,ал.3 ЗЗД поради недоказването му и поради проведено насрещно доказване.
· за задълженията на въззивния съд да допусне нови доказателства при изрично оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения – изготвяне на неточен и непълен доклад и за даване на указания на страните за представяне на доказателства и производни на тези въпроси, основани на твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения на чл.266,ал.3 ГПК.
Доколкото въпросът е обуславящ, въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената практика по приложението на чл.266 ГПК – че по искане на въззивния жалбоподател въззивният съд може да допусне събирането на нови доказателства само при наличие на изчерпателно установените (в чл.266 ГПК) предпоставки за това.
Въззивният съд., който е изпълнил задължението си да се произнесе по доказателствени искания (чл.267 ГПК) с отделно определение в закрито (подготвително) заседание (по чл.267 ГПК) не е установил предпоставките за допускане на посочените от ответника (жалбоподателя) доказателства, а към решението си е изложил мотиви за неоснователност на доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до недопускане на доказателства. Правилността на това определение и на мотивите към решението не подлежи на проверка в настоящото производство, което се изчерпва с установяване на наличието или липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
· Следва ли да се приеме за доказан твърдян факт, от който страната черпи изгодни за себе си правни последици при положение, че ответната страна не го е оспорила изрично в отговора, но този факт не е приет за безспорен между страните с нарочно определение на съда и за него не е представено доказателство.
Визирани са фактите, че двамата ищци са съпрузи и са били съпрузи към момента на възмездното придобиване на двата процесни апартамента. Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел фактите за доказани, а за безспорен (твърдените с исковата молба факти не са оспорени с отговора на исковата молба).
· Следва ли съдът служебно да назначи вещо лице, когато за някои обстоятелства по делото са нужни специални знания с цел изясняване на делото от фактическа страна съобразно събрани по делото доказателства.
Визира се установяване на фактите кои избени помещения са ползвани от свидетелите като част от въпроса дали ответникът или ищците са владели избените помещения на двата процесни апартамента след влизане в сила на решението по спора по чл.19,ал.3 ЗЗД..
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд е приел (както и първоинстанционния), че владението само на избени помещения е ирелевантен факт по отношение на възможността за придобиването им по давност от ответника, тъй като те не представляват самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към главната вещ, поради което не могат да бъдат придобити чрез давностно владение.
· Налице ли са били основания за отвод на член от състава от въззивния съд: по на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, той не е правен по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК и приетото с ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС (правен въпрос е този, който включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му).
Твърденията, на които се основава този въпрос (както и на други), са за процесуално нарушение, те съдържат довод за неправилност, който не подлежи на разглеждане в производство по чл.288 ГПК.
· Необходимо ли е в съдебен процес да се оспори частен диспозитивен документ, за да се приеме, че обстоятелствата, за чието установяване се представя, не са възникнали.
Визират се договорите за наем, които ищците са представили като доказателства в подкрепа на твърдението си, че са владели процесните апартаменти след придобиването им.
Въпросът не е обуславящ. Съдът не е приел за доказано, че ищците са отдавали под наем процесните обекти, защото ответникът не е оспорил договорите за наем, които са представили, а е приел за недоказан от ответника подлежащия на доказване от ответника факт, че е владял процесните апартаменти. Съдът е преценил договорите за наем в съвкупност със събраните по делото свидетелски показания и е приел извода, че процесните апартаменти са отдавани под наем от ищците, което е извод за насрещно доказване, което опровергава доказването на ответника (който носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на възражението си за придобивна давност).
· За да се приеме, че свидетелски показания са достоверни, следва ли съдът да обсъжда само самите показания или трябва да ги прецени в съвкупност с други събрани по делото доказателства. Дали заинтересованост на свидетел може да се прецени без да се преценят останалите събрани по делото доказателства.
Въпросите не са обуславящи поради изложеното вече, че съдът е обсъдил свидетелските показания съвкупно с останалите събрани по делото доказателства за това, кой е владял и кой е упражнявал фактическа власт върху процесните апартаменти за периода след придобиването им от ищците.
· Кое е основното доказателство за установяване на придобивна давност на един имот и следва ли същото да се обсъжда изолирано от други събрани доказателства по делото или достоверността му трябва да бъде съпоставена с всички събрани по делото доказателства.
Първият съставен въпрос е хипотетичен, производството по чл.288 ГПК не предвижда ВКС да отговаря на такива въпроси, а както беше посочено, по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК и приетото с ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са конкретни и включени в конкретния спор. Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото беше изложено, че въззивният съд е обсъждал доказателствата за релевантните факти съвкупно.
Жалбоподателят извежда материалноправни въпроси:
· Възможно ли е чрез владение на реална част от самостоятелен обект в сграда, да се придобие съответната идеална част от правото на собственост за тази недвижима вещ и в частност, чрез владение върху избено помещение – част от жилището, за да се приеме, че когато се владее едно избено помещение повече от десет години, владелецът му е придобил и съответната идеална част от правото на собственост за жилището, представляващо самостоятелен обект в сграда.
Първият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел за установено, че ответникът е владял реални части от процесните апартаменти (от който и да е от двата). Вторият въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика, отразена например .в решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д. № 5556 /2013 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в което е прието, че владението на чуждо избено (складово) помещение в сграда в режим на етажна собственост може само в отделни случаи (посочено е в кои) да доведе до придобиване на собствеността върху него. Не и върху жилището, на което е принадлежност.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни претендират да им бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство. Искането им е основателно, уговарянето и заплащането на разноските в размер на 2 000 (две хиляди) лева, е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 63 от 19.04.2016 г. по възз.гр.д. № 34/ 2016 г. на Варненския апелативен съд, г.о.
Осъжда ЕТ Л. Б. Д. с фирма „Ел Би Ем – Л. Д.“ да заплати на С. М. Р. и Й. Й. Р. 2 000 (две хиляди) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.