О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.119
гр. София,28.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1920 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №67 от 17.03.2016 г. по в.т.д.№835/2015 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №789 от 27.10.2015 г. по т.д.№1100/2014 г. на ОС Варна, с което по предявен от синдика на [фирма] /н/ иск по чл.135 от ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 от ТЗ е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №160, н.д.№1226/2008 г., сключен между [фирма] и [фирма].
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с решение №93 от 10.07.2014 г. по т.д.№2907/2013 г. на ВКС, ТК: Допустимо ли е да се обявява за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник, сделка, сключена между свързано лице и несъстоятелния длъжник извън предвидения в чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
[фирма] /н/ не заявява становище по жалбата.
Синдикът на [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.135 от ЗЗД, вр. чл.649 от ТЗ, с оглед което е изследвал и наличието на предвидените в закона предпоставки за уважаването му. В този смисъл е взел предвид, че: датата на атакуваната разпоредителна сделка с имота е 20.12.2008 година, а вземанията на кредиторите са възникнали преди тази дата; разпоредителната сделка уврежда кредитора, тъй като се затруднява удовлетворяването му и възможността да се погаси вземането чрез принудително изпълнение върху имота; към датата на сключване на сделката длъжникът е знаел за съществуването на тези задължения, както и третото лице страна по сделката /двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.6 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон и при това положение следва да намери приложение презумпцията на чл.135, ал.2 от ГПК/, като предвид установяването на всички кумулативно дадени предпоставки по чл.135 ЗЗД, е достигнал до извод за основателност на иска.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С това решение съдът, разглеждайки иск по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност /каквато възможност законът изрично предвижда в разпоредбата на чл.649, ал.1 от ТЗ/, се е произнесъл в съответствие с изложените в исковата молба фактически твърдения и заявеното искане за защита. Ето защо и поради изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от касатора въпрос в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не е обусловил решаващата воля на въззивния съд – в решението липсва произнасяне за наличието или липсата на елементите от фактическия състав, посочен в чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, тъй като иск по визираната разпоредба не е бил предявен.
В този смисъл касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №67 от 17.03.2016 г. по в.т.д.№835/2015 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.