О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София,28.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1949 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №159 от 07.07.2016 г. по в.т.д.№115/2016 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №24 от 07.03.2016 г. по т.д.№195/2015 г. на ОС Плевен, с което на основание чл.517, ал.4 от ГПК е прекратено търговското дружество [фирма].
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал., т.3 от ГПК: 1.Следва ли съдът да допусне и/или да назначи съдебно-счетоводна експертиза по предявен иск по чл.517, ал.4 от ГПК, при наличие на противоречиви данни за размера на дълга. 2 Вписаната сума в овластяването от страна на съдебен изпълнител следва ли да се приема за доказан размер на задължението или следва да се проведе пълно доказване при предявен иск по чл.517, ал.4 от ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в процесния случай са налице предпоставките за прекратяване на ответното търговско дружество в хипотезата на предявен иск по чл.517, ал.4 от ГПК: ищецът притежава качеството на взискател, налице е висящо изпълнително производство, съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до Агенция по вписванията за вписване на запор върху дела на длъжника, дружеството е уведомено от АВ за вписания запор, взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството, чиито дялове от капитала са собственост на длъжника и са запорирани, а в случая липсват доказателства, а и твърдения, че вземането на взискателя е било удовлетворено до приключване на първото заседание по делото. В този смисъл и тъй като предмет на иска е упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество, а не подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск и за ирелевантност на доводите на [фирма] за неяснота на размера на задължението на длъжника по изпълнителното дело.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено, предвид липсата на твърдения и доказателства, че вземането на взискателя ищец към длъжника и едноличен собственик на капитала на ответника, е било удовлетворено изцяло преди приключване на първото заседание по делото, въззивният съд е счел, че въпросът за конкретния размер на задължението е ирелевантен, респективно в решението не се съдържат и изводи относно конкретните доказателствени средства, с които може да се докаже размера на задължението и вида на доказване на този размер.
В този смисъл и при липсата на обосновани общи, а и на селективни основания за допускане на касационно обжалване /позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно като не са изложени каквито и да е било доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото/, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 720 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №159 от 07.07.2016 г. по в.т.д.№115/2016 г. на АС Велико Търново.
ОСЪЖДА [фирма] 202587000ЕИК103576511 да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 720 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.