О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.120
гр. София,28.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2081 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Винен грозд-93” срещу решение №VI-74 от 29.07.2016 г. по в.гр.д.№1021/2016 г. на ОС Бургас. С обжалваното решение след отмяна на решение №48 от 20.04.2016 г. по гр.д.№761/2014 г на РС Карнобат, са отменени взетите решения на извънредно общо събрание на Земеделска кооперация „Винен грозд-93”, проведено на 28.09.2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №212 от 01.02.2012 г. по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, решение №202 от 21.12.2013 г. по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, решение №76 от 12.06.2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК: За задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните и всички събрани доказателства.
Ответниците по касация Т. Т. Ж. и В. Г. Ч. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е направен извод за основателност на предявения иск по чл.58, ал.1 от ЗК, въззивният съд анализирайки събраните по делото доказателства е приел, че участието на лицето Р. М. Ч. /което няма качеството на член-кооператор тъй като по молбата на това лице от 24.06.2011 г. за приемането му за член-кооператор липсва произнасяне на УС на кооперацията/ при свикване, огласяване и провеждане на процесното общо събрание, е опорочило всички действия. Посочил е, че не е спазена законовата процедура по свикването на извънредното общо събрание, проведено на 28.09.2014 г. – не са изпратени покани до член-кооператорите, от което следва, че и взетите от събранието решения са незаконосъобразни, като дори и да се приеме условно, че няма нарушение на закона, решенията на ОС не могат да бъдат законосъобразни, тъй като при вземането им е участвало лице, което не е член-кооператор, а е избран и за член на КС. Изложил е и съображения, че извънредно общо събрание според чл. 24, ал.1, т.1 от Устава на кооперацията може да бъде свикано по искане на 1/3 от член-кооператорите, но по делото няма несъмнени доказателства за членския състав или за броя на член-кооператорите, поради което не може да се направи извод дали общото събрание е свикано от изискуемата 1/3 от член-кооператорите, дали присъствалите член-кооператори формират необходимия кворум, както и да бъде преценено по несъмнен начин, че всички член-кооператори са били поканени за провеждането на събранието.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По формулирания от касатора въпрос е формирана константна, задължителна практика на ВКС /вкл. и цитираните в изложението решения/, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящия състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, като в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника /наведени в отговора на исковата молба, доколкото отговор на въззивната жалба не е подаден и свеждащи се до наличие на законна инициатива за свикване на общото събрание, до броя на член-кооператорите и до разгласяването на поканата/. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
Предвид липсата на доказателства за извършени от ответниците по касация разноски такива не им се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №VI-74 от 29.07.2016 г. по в.гр.д.№1021/2016 г. на ОС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.