– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
гр. София 28.02.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2016 (пети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4016 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6829/11.05.2016 година, подадена от В. С. С., С. С. Г. и Д. С. Г. срещу определение № 1358/20.04.2016 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 969/2016 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 14.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-5 състав, постановено по гр. д. № 17 140/2013 година, с което производството по делото е недопустимо, тъй като спорът между страните е бил разрешен със сила на присъдено нещо. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Направено е искане определението на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните жалбоподатели твърдят, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението Окръжен съд Варна.
Ответницата по жалбата Л. Г. Т. е подала отговор с вх. № 10 353/13.07.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд и такова не трябва да бъде допускано, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение бъде потвърдено. Другата ответница по жалбата С. С. Д. не е подала отговор като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.
В. С. С., С. Г. и Д. С. Г. са били уведомени за обжалваното определение на 03.05.2016 година, като подадената от тях срещу определението частна касационна жалба е с вх. № 6829/11.05.2016 година, като е подадена по пощата на 10.05.2016 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Подадената частна касационна жалба отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В. С. С., С. Г. и Д. С. Г. са предявили срещу Л. Г. Т. и С. С. Д. установителен иск, с който са искали да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на основание давностно владение на описания в исковата молба първи етаж от страда и на цялото дворно място, в което тази сграда е построена. Първоинстанционният съд е приел, че този спор е разрешен с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 1924/2008 година по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав, поради което по силата на чл. 299 от ГПК не може да бъде пререшаван и затова е прекратил производството по делото като недопустимо. Д. на частните жалбоподатели, че липсвала идентичност между имотите по двете производства е приет за неоснователен. Със своето определение въззивният съд е потвърдил този извод на първата инстанция. Изложени са съображения за това, че първоинстанционният съд правило е приел, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 1924/2008 година по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав е отхвърлен предявеният от п В. С. С., С. Г. и Д. С. Г. срещу Л. Г. Т., С. С. Д. и Й. Т. Х., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на описания в решението първи етаж от страда и на цялото дворно място, в което тази сграда е построена, който спор не може да бъде пререшаван съгласно изричната разпоредба на чл. 299 от ГПК, поради което повторно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда. Доводите на частните жалбоподатели за липсата на идентичност на имотите по двете дела са приети за неоснователни. Пълната идентичност между имотите по двете производства се установявала и без да е необходимо да бъде допускана и изслушвана съдебно-техническа експертиза, при сравняване на описанията на същите.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните жалбоподатели поставят въпроса за това може ли съдът да приеме, че е налице идентичност между имотите, предмет на отделни съдебни производства без да допусне и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза за това обстоятелство като този въпрос бил разрешен в противоречие с определение № 583/18.07.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 3211/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В същото обаче е разглеждан въпросът за процесуалната правоспособност на страните, като е прието, че тя се определя от твърденията в исковата молба, а дали те са страни и по материалното правоотношение не е въпрос на допустимост на иска, а е такъв по съществото на спора, по който съдът ще се произнесе с решението си. Също така е прието, че предявеният положителен установителен иск по отношение на ответниците продавачи и купувачи на имота, за който ищеца претендира да е собственик е при наличието на правен интерес, защото обвързва със сила на присъдено нещо, както праводателите по едно вещно правоотношение, така и правоприемниците, тъй като в случая не действа разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК. Не се касае и за установяване на правоотношение за минало време, тъй като в исковата молба изрично се посочва, че транслативните сделки, обективирани с нотариални актове нямат вещно транслативен ефект, т. е. купувачите не са придобили правото на собственост. Не е разрешаван въпрос за идентичност на имотите по две отделни производства, поради което и съдът не се е произнасял за начина, по който тя може да бъде установена. Затова посоченото определение на ВКС не може да мотивира допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Законът не е постановил изрично ограничение за доказателствата, чрез които може да бъде доказвано твърдението на страната, че имотът предмет на съдебното производство е един и същи с този, който е бил предмет на предшестващо такова, което е приключило с влязло в сила решение. Това може да бъде установено както чрез сравнение на имотите по действащите кадастрални и регулационни планове, кадастрални карти, карти за възстановена собственост и други такива, така и чрез всички останали допустими от закона доказателства. Затова съдебно-техническа експертиза за установяване на това твърдение се допуска в случаите по чл. 195, ал. 1 от ГПК, т. е. ако за това са необходими специални знания. В случая съдът е преценил описанието на имота по двете съдебни производства, в които той фигурира с едни и същи характеристики по дворищно регулационния план, както и това, че в тези производства В. С. С., С. С. Г. и Д. С. Г. се позовават на един и същи договор за учредяване на право на строеж, с който на техния праводател Г. С. Х. е учредено право на строеж върху имота. Отчетен е и факта, че между страните не съществува спор относно границите на поземления имот. Тези обстоятелства са достатъчни, за да може да бъде направен извод за идентичността на имота по двете производства, поради което и съдът не е имал задължението да назначава съдебно-техническа експертиза. Затова като не е назначил такава съдът не е действал в противоречие със задължителната практика на ВКС, от което следва, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Доколкото частните жалбоподатели не са представили влезли в сила съдебни актове, с които този въпрос е решаван по различен начин от съдилищата то не е установена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните жалбоподатели не са изложили твърдения защо отговорът на поставения от тях правен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на такава обосновка е задължително, тъй като без нея не може да бъде направен извод за верността на твърдението на частните жалбоподатели, че обжалването трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на касаторите, като при това съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието. Затова липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези за допускане на касационно обжалване на определение № 1358/20.04.2016 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 969/2016 година по подадената срещу него от В. С. С., С. С. Г. и Д. С. Г. частна касационна жалба с вх. № 6829/11.05.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1358/20.04.2016 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 969/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.