1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60313/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 135 от 14.12.2015 г. по в.т.д.№ 292/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по т.д.№ 196/ 2014 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [фирма], [населено място], иск за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца 71 936,88 лв със законната лихва върху тази сума от 04.12.2015 г. до окончателното й изплащане и 1 450 лв съдебни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1010/ 05.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 1111/ 2013 г. на Несебърски районен съд. Въззивното решение е постановено при участието на [фирма], [населено място], като трето лице – помагач на страната на ответника и на О. К. Н. като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправни въпроси съставлява ли увреждащо търговец действие възмездното встъпване в дълг; за възможността причината за включване на отделни клаузи от договора да бъдат извлечени от вътрешните отношения между страните; за превишаване на пределите на представителната власт при встъпване в дълг от пълномощник с общо пълномощно; за последиците от действията на упълномощено да продава имоти лице, ако сключи друг тип сделки, чиито стопански резултат е подобен на продажбата; за правото на упълномощено да отчуждава вещни права лице да сключва и сделки без вещнопрехвърлителен ефект; за обстоятелствата, които индицират узнаване от страна на търговец за сключена от негово име, но без представителна власт сделка; за възможността задължението за неустойка да бъде поставено от съда в зависимост от условие, което страните не са уговорили и за възможността възникването на задължение за неустойка да бъде поставено в зависимост от изпълнението на други задължения по договора; за значението на обстоятелството, че кредиторът не е изпълнил отделни задължения по договора относно правото да претендира уговорената в него неустойка; както и процесуалноправен въпрос за доказателственото значение относно несъществуването на един дълг на липсата на осчетоводяване в счетоводството на длъжника. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд материалноправните въпроси за предпоставките, при които се прилага правилото чл.301 ТЗ; за предпоставките, при които се ангажира отговорността на длъжника за неустойка; за критериите, въз основа на които съдът тълкува договора и за задължението му при тълкуването да отчете трайните търговски отношения между страните и обикновените човешки презумпции; и процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест при предявен иск за неустойка по отношение на факти, различни от неизпълнението на длъжника.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че не са налице претендираните от касатора основания за допускане на обжалването пред ВКС. Заявява, че жалбоподателят не е повдигнал правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а под формата на такива е формулирал собствените си виждания за фактите по конкретния казус. Твърди, че ако въпросите бъдат подведени към установените от въззивния съд фактически положения, то всички правни разрешения на този съд съответстват на установената от Върховния касационен съд съдебна практика.
Третите лица – помагачи [фирма] и О. К. Н. не вземат становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че на 02.08.2011 г. е сключена многостранна спогодба между [фирма], [фирма], Г. С. и [фирма], представлявано от О. Н. К.. Страните постигнали съгласие задължението на [фирма] към [фирма] за заплащане на сумата 71 936,68 лв да бъде поето от [фирма] и да бъде погасено чрез прехвърляне на собственост върху два притежавани от последното дружество недвижими имота в полза на Г. С.. Последният декларирал, че му е известно наличието на вещни тежести върху имотите и заедно с [фирма] поели задължение същия ден да сключат предварителен договор за прехвърляне на собствеността, в които да бъде потвърдено пълното плащане на цената. [фирма] трябвало до 30.11.2011 г. да заличи съществуващите ипотеки върху имотите, а ако не изпълни това задължение по каквато и да е причина, да заплати на Г. С. неустойка от 71 936,68 лв. [фирма] поело задължение да заплати на [фирма] сумата 71 936,68 лв до 31.12.2011 г. Спогодбата е подписана за [фирма] от О. Н. К., който се е легитимирал като пълномощник на това дружество с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 22.07.2010 г. Това пълномощно го овластявало да сключва договори за покупко-продажба на недвижими имоти и да получава цената по сделките, както и да представлява дружеството пред трети лица във връзка с предоставените му права. При така установените факти, въззивният съд извел от правна страна, че за [фирма] спогодбата от 02.08.2011 г. е сключена от пълномощник извън пределите на учредената му представителна власт, тъй като О. Н. К. не е бил овластен да сключва договори за заместване в дълг, а единствено да продава собствени на дружеството недвижими имоти. Без значение е дали заместването в дълг е възмездно – във всеки случай тази сделка не може да приравни по последиците си на покупко-продажба. Още повече, че от спогодбата не е ясно основанието, въз основа на което ответникът поема чуждо задължение и че е налице спор относно размера му. Не са налице предпоставките за приложението на чл.301 ТЗ, тъй като не се установява от доказателствата по делото търговецът, от чието име е действал О. К. без представителна власт, да е узнал за сделката преди да му е връчена заповедта за изпълнение. Възражението срещу тази заповед е действие на противопоставяне, извършено незабавно след узнаването, поради което сключването на спогодбата не е потвърдено мълчаливо при условията на чл.301 ТЗ.
С оглед изложените мотиви от въззивния съд, включени са в предмета на делото и обуславят обжалваното решение материалноправните въпроси по приложението на чл.301 ТЗ и чл.42 ал.2 ЗЗД. Те обаче не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По поставените въпроси има установена обвързваща практика на Върховния касационен съд, част от която е посочена и приложена от самия касатор към изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Заместването в дълг е договор между длъжника, кредитора и нов длъжник, при който старият длъжник се освобождава от отговорност и се замества в съществуващото правоотношение от нов правен субект. Такъв договор може да бъде сключен чрез представител, като не е необходимо той да е изрично овластен. Общото пълномощно дава право на пълномощника да извършва всякакви правни действия от името на представителя, доколкото упълномощителят не го е ограничил. Не така стои обаче въпросът с изричното пълномощно – това, което е само за едно или за определен кръг правни действия. Изричното пълномощно за продажба на недвижими имоти овластява пълномощника да извършва само конкретно посочените в него сделки и сключеният въз основа на такова пълномощно договор за заместване в дълг не поражда действие за представлявания, без оглед възмездността му. Такова действие договорът може да породи само ако бъде потвърден от лицето, от името на което е договаряно без представителна власт. Когато мнимо представляваният е търговец, потвърждаването може да е презумптивно при условията на чл.301 ТЗ, но за да се приложи презумпцията, позоваващият се на договора трябва да докаже факта на узнаването на сделката от лице с представителни по отношение на търговеца права и липсата на противопоставяне. Узнаването може да се доказва с всички доказателствени средства.
Не е постановено нещо различно по поставените въпроси в обжалваното решение, то съответства на установената практика. Що се касае до твърденията на касатора, че не е мислимо ответникът да не е узнал за сделката при прилагане на обичайните човешки презумпции, те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Узнаването и липсата на противопоставяне са факти, а фактическите констатации на въззивния съд в това производство не подлежат на проверка. Контролират се само правните разрешения на инстанцията по същество, но при установените от нея факти. След като от фактическа страна съдът е констатирал, че лице с представителни права по отношение на [фирма] не е узнало за сключения договор преди връчването на заповедта за изпълнение, правният въпрос за последиците от евентуално узнаване е неотносим по делото.
Останалите повдигнати от касатора правни въпроси, които не са свързани с приложението на чл.42 ал.2 ЗЗД и чл.301 ТЗ, не са обуславящи. Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е висящата недействителност на спогодбата от 02.08.2011 г., която не е потвърдена мълчаливо и отпадането на възможността да бъде потвърдена, след като мнимо представляваното дружество е оспорило последиците от нея. Останалите изложени от него при условията на евентуалност мотиви не са от значение за крайния изход от спора. Съответно необуславящи са и въпросите, свързани с критериите и способите за тълкуване на договора, с възникването, съществуването и условността на задължението за неустойка и с доказателствената тежест при иск за заплащане на такава. По необуславящи въпроси касационен контрол не може да бъде осъществен.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 135 от 14.12.2015 г. по в.т.д.№ 292/ 2015 г.
ОСЪЖДА Г. С. Х., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 2 000 лв (две хиляди) лева разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: