3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 130
гр. София 02.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3836/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Д. Н. и К. О. С. са обжалвали въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 64 от 12.03.2016г. по гр.д.№ 611/2015г.
Ответникът [община] е подала отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, освен това съдът се е произнесъл при спазване на задължителната практика на ВКС , а именно решение № 168 по гр.д.№ 392/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР, поради което е допустима.
С обжалваното решение решение Ловешкият окръжен съд е потвърдил решението на Тетевенския районен съд № 129 от 30.10.2015г. по гр.д.№ 434/2014г., с което са отхвърлени субективно съединените искове от Р. Д. Н. и К. О. С. с правно основание чл. чл. 54 ал. 2 от ЗКИР за установяване по отношение на [община], че ищците са собственици на основание чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,реституция по ЗСПЗЗ и наследяване на С. Ал. А. , починал през 1930 г., на недвижим имот в землището на [населено място], [община] с площ от 400 кв.м.,попадащ в УПИ –парцел І,в кв.38,в урегулиран поземлен имот-парцел ІІ в кв.25 и [улица] по регулационния план на селото, който при кадастрално заснемане по помощния план , графично е отразен като поземлен имот №101.316 в кв.25 и 38, както и че е налице непълнота в кадастралния и регулационен план на [населено място] поради неотразяването на този имот в него.
Въззивният съд е приел, че процесният имот към момента на образуване на ТКЗС е бил земеделски-зеленчукова градина и неговите собственици са го заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По-късно той е бил урегулиран, но това не променя приложимия закон за възстановяване на собствеността, тъй като определящ е земеделският му характер към момента на колективизацията. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че имотът попада в УПИ І в кв.38, отреден за „многофункционална сграда”,в УПИ ІІ в кв.25, отреден за „търговски обект” и в новопроектираната улица, което е онагледено на комбинирана скица. За УПИ І в кв.38 е съставен акт за публична общинска собственост №2450/23.08.2010 г, а за УПИ ІІ в кв.25 е съставен акт за частна общинска собственост. Понастоящем имотът представлява асфалтирана площадка пред кметството на [населено място] в южния край и затревена площ в северния край от към реката, в която са поставени детски катерушки, пързалки и други декоративни елементи , които са за обществено ползване. При така установените факти, правните изводи на съда са, че претенцията на ищците обхваща имот, публична общинска собственост, която не подлежи на реституиране съобразно задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение №168/30.03.2011 г. по гр.д.№392/2010 г. Съдът е изложил и съображения, че след като земеделските имоти са застроени и са проведени мероприятия на държавата, по силата на чл. 10б ЗСПЗЗ не подлежат на реално възстановяване, а правоимащите имат право на обезщетение по тяхно искане или с равностойни земи или посредством компенсаторни бонове.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите излагат съображения, свързани със създаването на пречки от общината за реалното възстановяване на техния имот чрез прокарване на улица, която го засяга. На следващо място се посочва, че разпитаните свидетели са установили всички граници на терена. Поддържа се също, че преписката в Общинската служба за земеделие не е завършена поради това, че не са издадени от общината скица на имота и удостоверение, както и че не им е била дадена възможност от съда да представят доказателства за наследодателите на лицата, подали декларации при изготвяне на помощния план.
При това съдържание на изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторите не формулират правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на обжалваното решение, а се преценяват предпоставките на закона по чл. 280 ал.1 ГПК, но само по формулирани от касаторите правни въпроси, които не следва да дублират касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК. Правните въпроси следва да са изведени от решаващите изводи на съда, да се отнасят до приложението на конкретна правна норма, да е обяснено значението им за спора, както и да бъдат обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ГПК , които са: несъобразяване със задължителната практика на ВКС, противоречива незадължителна съдебна практика, или необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая изложението на касаторите по основанията за допускане на касационното обжалване не е съобразено с приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК и в него не са поставени обуславящи за делото правни въпроси , поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 64 от 12.03.2016г. по гр.д.№ 611/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: