О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.119
гр. София, 02.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2593 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. и Х. Б. срещу определение №3860 от 17.11.2016 г. по ч.гр.д.№4968/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №4731 от 20.09.2016 г. по гр.д.№205/2016 г. на ОС Благоевград в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по отношение главните искове: за нищожност на ипотеката, досежно ищцовия апартамент и иска за признаване на установено, че двамата ищци не дължат посочените в нотариален акт №62/07 г. суми, както и по отношение на евентуалните искове: за нищожност на договора за кредит, поради заобикаляне на закона, за нищожност на ипотеката, в частта, досежно ищцовия апартамент и за нищожност на договорната ипотека поради липса на съгласие.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването му в противоречие с определение №157 от 27.03.2013 г. по ч.гр.д.№540/2011 г. на ВКС, определение №375 от 11.07.2012 г. по ч.гр.д.№588/2011 г. на ВКС, определение №512 от 03.11.2016 г. по ч.гр.д.№3026/2016 г. на ВКС, определение №942 от 30.12.2014 г. по ч.гр.д.№2164/2014 г. на ВКС, определение №253 от 08.06.2016 г. по ч.т.д.№319/2016 г. на ВКС, определение №578 от 03.11.2015 г. по ч.т.д.№2168/2015 г. на ВКС и определение №969 от 22.12.10214 г. по ч.гр.д.№6550/2014 г. на ВКС: Когато съдът установи в уточнителната молба нови нередовности, лежащи извън предмета на произнасянето му с разпореждането за оставяне без движение или констатира в нея явни несъответствия с първоначално изнесеното от страната в исковата молба, следва ли да укаже на страната тяхното наличие и необходимост от отстраняване, като даде за това нов срок или следва да счете, че указанията му не са изпълнени надлежно и да прекрати производството по делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че заявените претенции, предмет на първоинстанционното прекратително определение са за нищожност на сключения между ответниците ипотечен договор на различни основания, като по първия иск, с молбата – уточнение, подадена в отговор на дадените от първоинстанционния съд указания, се твърди недействителност, поради противоречие със закона и по-конкретно: непосочване на размер на сумата, за която се учредява ипотеката в полза на банката и размера на обезпеченото вземане по отношение апартамента на ищците, относими към изискванията на чл.170 ЗЗД за действителност. Посочил е, че с въвеждането на това ново фактическото основание на иска ищцовата страна само се е позовала на хипотези на закона без да ги съотнесе и конкретизира към договорките в процесния ипотечен договор – в случая вземането е парично /отпуска се банков кредит/, поради което е неприложимо изискването за посочване размер на сумата, за която се учредява ипотеката /чл.167, ал.2, предл. последно/, като не е разяснено какво налага посочване размера на обезпеченото вземане по отношение апартамента на ищците, при положение, че ипотеката е учредена върху собствени към този момент имоти на длъжника /първият ответник/. По отношение на втората претенция, въззивният съд е изложил съображения, че се заявява искане съдът да заличи вписаната ипотека върху процесния имот, което е недопустимо – разпоредбата на чл.179, ал.2 ЗЗД, на която ищцовата страна се позовава, не предвижда правомощие на съда да постановява заличаване на ипотеката, а соченото фактическо основание на претенцията – установяване недължимост на всичките посочени в нотариалния акт за продажба на правото на строеж от 15.11.2007 г. суми, поради пълното им изплащане, е за установяване на отношения, различни от ипотечното право. В този смисъл и тъй като основание за заличаване на ипотеката е съдебно решение, установяващо погасяване на обезпеченото вземане или такова, установяващо самостоятелно погасяване на ипотеката, а в случая се твърди изпълнение от страна на ищците на задълженията за плащане цената на имота по повод прехвърлянето му и липсват твърдения с тези плащания да е погасено обезпеченото вземане, въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд. По иска за нищожност на ипотеката поради нищожност на договора за кредит поради заобикаляне на закона са наведени доводи, че изложените фактически обстоятелства са произволни, неразбираеми до невъзможност да се отнесат към позната на съда правна конструкция, поради което отново въззивният съд е споделил извода за неотстранена нередовност на иска. По иска за нищожност на ипотеката поради противоречие с чл.167, ал.2 и 3 ЗЗД, съдът е изложил мотиви, че без уточняване на относимите към действителността на ипотека по чл.170 ЗЗД елементи, този иск продължава да е с неотстранени нередовности, въпреки указанията на първоинстанционния съд, което обуславя правилност на прекратителното определение, а по отношение на иска за нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие от собствениците /ищците/ за сключването му в указания срок – че ищците не сочат правен интерес от предявяването му, предвид факта, че са станали собственици на вещното право след учредяването на процесната ипотека.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като с оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпрос не е обусловил решаващата воля на съда. С този въпрос се предпоставя възприето от въззивния съд становище за отстраняване от ищците на всички нередовности, указани в разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение, каквото становище обаче не е възприето в обжалваното определение. От друга страна при постановяването на последното, въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с разрешенията, дадени в константната и задължителна практика на ВКС /формирана вкл. и в посочените от частния касатор определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/, според които при нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да даде ясни, точни и изчерпателни, като при неизпълнение на такива указания, съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното и при липсата на обосновани общи и селективни основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3860 от 17.11.2016 г. по ч.гр.д.№4968/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.