2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 146
гр. София 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4034/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ц. к. с. против въззивното решение на Апелативния съд [населено място] № 64 от 19.04.2016г. по въззивно гражданско дело № 142/2016г.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не са поставени материално правни въпроси, които да са включени в предмета на делото и да са обусловили решаващите изводи на съда.
Касационната жалба е подадена в срок отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 2153 от 28.12.2015 г., по гр.д. № 1406/2014 г., с което е уважен, предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу Централен кооперативен съюз и е признато за установено, че ответникът Централен кооперативен съюз не е собственик на следните недвижими имоти, представляващи земя и сгради: земя с площ от 12 750 кв.м., в [населено място], З. промишлена зона, урегулиран поземлен имот V-105, кв.46, с идентификатор № 10135.3514.201; и построените в него сгради: панелен склад с идентификатор № 10135.3514.201.1 със застроена площ от 638,60 кв.м.; компресорно отделение с идентификатор № 10135.3514.201.2 със застроена площ 70,40 кв.м.; фуражен цех с идентификатор 10135.3514.201.4 от 105 кв.м.; пакетажен цех с идентификатор 10135.3514.201.5 двуетажна сграда от 580,80 кв.м.; склад срещу административна сграда с идентификатор № 10135.3514.201.6 от 529 кв.м.; сграда, състояща се от склад № 4, склад № 5 и гараж с идентификатор № 10135.3514.201.7, двуетажна сграда с площ от 397 кв.м.; склад с идентификатор № 10135.3514.201.8 – едноетажна сграда – 158 кв.м.; пекарна с идентификатор № 10135.3514.201.9 – едноетажна сграда с площ от 158 кв.м.; склад с идентификатор № 10135.3514.201.10 – едноетажна сграда с площ 47 кв.м.; домакински склад с идентификатор № 10135.3514.201.11 с площ 70 кв.м.; склад до резервоара с идентификатор № 10135.3514.201.12 – със застроена площ 72,20 кв.м.; административна сграда с идентификатор № 10135.3514.201.13 на два етажа със застрона площ 166,30 кв.м. ; сграда с кантар идентификатор № 10135.3514.201.14 с площ от 57,60 кв.м.; склад за селскостопанско производство с идентификатор № 10135.3514.201.15 – две халета, лепени надлъжно с обща площ 1112 кв.м.; портална будка идентификатор № 10135.3514.201.16 , застроен на 12 кв.м.; трафопост с идентификатор № 10135.3514.201.17 – със застроена площ 73 кв.м.; дворни тоалетни,; противопожарен резервоар – басейн, застроен на 92,50 кв.м.; вътрешни пътища , вертикална планировка – подпорни стени, стълби, озеленяване; дренаж, площадкова канализация.
Апелативният съд е приел, че ищецът [фирма] е универсален правоприемник на [фирма], което е било собственик на процесните имоти, внесени като апортна вноска от съдружника Ц. к. с. След този момент, Ц. к. с. е останал държател на имота като е упражнявал фактическата власт чрез кооперативното предприятие „К.” – В., а след преобразуването му в търговско дружество от [фирма] . Позовавайки се на придобивна давност от държателя на имота, ответникът Ц. к. с. е следвало според въззивния съд, да докаже промяна в намерението чрез предприемане на активни действия, които ясно да обективират и манифестират спрямо собственика [фирма] промяната в намерението при упражняваната фактическа власт –т.нар . „преобръщане на владението“. В случая съдът е приел, че такива действие не са били предприети и не е осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който поставя касаторът: „дали при липса на предявено възражение или твърдение, че дадено лице е държател, съдът може да направи самостоятелно това твърдение“ не е обуславящ за делото, защото така както е поставен, предполага произнасяне на съда по невъведен от ответника довод. В случая ответникът се е позовал на придобивна давност като по този начин е противопоставил свои вещни права върху имота, отричайки правата на ищеца на посоченото в исковата молба основание. Ето защо съдът е бил длъжен да даде квалификация на установените по делото факти като ги подведе към приложимата правна норма , за да разреши спора за собственост, включително и да изложи съображения за това дали [фирма] като праводател на Ц. к. с. е бил владелец или държател на имота с оглед установяване предпоставките на чл. 79 ЗС.
Вторият правен въпрос: „допустимо ли е въззивният съд да изисква ответникът да е доказал намерение за своене, без това да е указано при разпределяне на доказателствената тежест между страните в доклада“ също не е обуславящ за делото, защото както е разяснено в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСКС и ТК, въззивният съд не следи служебно за правилността и пълнотата на доклада по делото, а само ако е сезиран с обоснован довод във въззивната жалба. В случая такъв довод не е правен от въззивника Ц. к. с. , въззивният съд е възприел решението на първата инстанция като краен резултат и нито е прилагал за пръв път императивна материалноправна норма, нито е давал нова квалификация на иска , за да има задължение да даде указания на страните да сочат нови доказателства.
Третият правен въпрос: „необходим елемент ли е уведомяването на невладеещия собственик от владеещия несобственик за доказване намерението за своене“ също не е обуславящ за делото, защото не е изведен от решаващите изводи на съда. Съдът не е отрекъл владението на ответника заради неуведомяване на собственика. Изводите на съда, съобразени изцяло със задължителната съдебна практика / ППВС 6/1974г. т.2, решение №99/22.06.2015 по гр.д. №6817/2014г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/ са, че когато фактическата власт е установена за другиго /държане/, то за да се осъществи фактическият състав на владението, е необходимо обективиране на промяната в намерението на ползващия имота по явен и несъмнен начин.
Четвъртият въпрос: „как се определя дадено владение като явно, за да възникне право на позоваване на придобивна давност“ е разрешен от въззивния съд в съответствие с цитираната в мотивите задължителна съдебна практика, което изключва основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Касаторът не е мотивирал необходимостта от промяна на тази задължителна практика, поради което не е обоснована и предпоставката на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 4694 лв., представляващи платено възнаграждение по банков път на адв. Т. за процесуална защита пред ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативния съд [населено място] № 64 от 19.04.2016г. по въззивно гражданско дело № 142/2016г.
Осъжда Ц. к. с. да заплати на [фирма] сумата 4694 лв. /четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: