О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 144
гр. София 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3731/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Н. Р. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-45 от 04.05. 2016. по гр.д.№ 221 / 2016 г. по допускане на делбата.
Ответникът Р. Н. Р. е подал отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради липса на конкретно изложение на основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и липса на противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС.
Останалите ответници не са изразили становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Айтоския районен съд № 172 от 21.12.2015г., постановено по гр. дело № 33/2015г. и е решил делото по същество като е допуснал делба между Р. Н. Р. , Р. Н. Р., И. Н. Р. и А. Н. А. на поземлен имот № 000239 по действащия план за земеразделяне на землището на [населено място], [община], местността „Беж Бунар“ с площ от 0,779 дка, с начин на трайно ползване – нива.
Въззивният съд е приел, че имотът е придобит по наследяване след смъртта на бащата на съделителите – Н. Р. А., починал на 09.01.2006г. и е допуснал делба при равни права на четиримата му низходящи наследници – деца. По възражението на ответника Р. Н. Р. за придобиване на сънаследствения имот по давност, въззивният съд е изложил съображения, че общият наследодател е живял в имота до смъртта си и не е извършвал приживна делба, а само е разпределил ползването на имотите между синовете си Р. Н. Р. и Р. Н. Р.. При това разпределяне на ползването, те са осъществявали фактическа власт като държатели, а не като владелци до смъртта на наследодателя. След откриване на наследството до предявяване на иска, не е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.79 ал.1 ЗС.
По доводите на касатора в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правният въпрос : „дали владението е правен или фактически въпрос и следва ли, за да е налице валидно установено владение , установяването на фактическа власт върху определена вещ да е свързано с правните последици на вещноправна сделка или друго вещно придобивно основание“, не е обуславящ за делото. Съдът в обжалваното решение не е окачествил владението като правоотношение. Посочвайки, че няма предадено владение въз основа на писмен акт, съдът е обосновал правния си извод, че липсва извършена приживна делба с прехвърляне на вещни права, но не е отрекъл характеристиката на владението като фактическо отношение. В този смисъл няма противоречие по поставения въпрос между обжалваното решение и приетото в мотивите на ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. Изводът на съда, че приживе не е предадено владението на съделителя Р. Н. Р., се основава на събраните по делото гласни доказателства , след преценката на които съдът е приел, че не е доказано твърдението на ответника за предаване на владението на спорното дворно място приживе от наследодателя – т.е. изводът за липса на владение се основава на конкретно установените данни по делото за взаимоотношенията между наследодателя и неговите деца – съделителите по настоящото дело.
Въпросът дали съдът е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства по делото, не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК не следва да бъде общ и теоретичен, а следва да бъде изведен от мотивите по конкретното дело и да бъде обосновано противоречието със съдебната практика /в случай , че се поддържат основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК/ или да се обоснове необходимостта от разглеждането му от ВКС за установяване на точното съдържание на конкретна правна норма и развитие на правото. В разглеждания случай съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната цялост и пълнота, а становището на касатора, че съдът неправилно е преценил разделянето на процесния имот между двамата братя като разпределяне на ползването, е само негова оценка на доказателствата и представлява довод за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, който не е относим за фазата на допускане на касационното обжалване, в която не се разглежда спорът по същество.
Правните въпроси: „налице ли е валидно еднолично владение , упражнявано върху реални части от наследствен имот само от част от сънаследниците или е налице съвладение, когато фактическата власт е установена преди смъртта на общия наследодател и с негово изрично съгласие и дали следва при установяване на владение съдът да съобразява вътрешните отношения между тях“, не са разрешени в противоречие с решение № 140/2010г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 4755/2008г. , тъй като съдът е установил чрез анализ на свидетелските показания, без да игнорира вътрешните отношения между съсобствениците – сънаследници, че няма предаване на владението приживе на наследодателя. Съдът е съобразил задължителната съдебна практика , според която при съсобственост , възникнала от наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗН не се прилага и не е достатъчно един от съсобствениците да упражнява самостоятелно фактическа власт върху сънаследствения имот, за да се приеме, че той свои имота. С откриване на наследството всеки сънаследник владее само своите идеални части и е държател на идеалните части на другите съсобственици . Сънаследникът, който се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, трябва да докаже преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин отричане на владението на останалите съсобственици и промяната в намерението му, като тези действия следва да са достигнали до знанието на останалите съсобственици – решение №99/22.06.2015 по гр.д. №6817/2014г. на ВКС, ІІ г.о.
По изложените съображения не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника Р. Н. Р. не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд , първо
О П Р Е Д Е Л И
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-45 от 04.05. 2016. по гр.д.№ 221 / 2016 г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: