2
определение по гр.д.№ 4185 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 14.03. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4185 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Х. Ч. срещу решение № 353 от 19.07.2016 г. по в.гр.д.№ 203 от 2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е изменено частично решение № 61 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 160 от 2015 г. на Районен съд- [населено място], като по същество е уважен изцяло предявения от А. Х. Ч. срещу О. Х. Ч. установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 46045.501.1040 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-6 от 25.01.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 423 кв.м., който имот включва и частта с площ от 115 кв.м. и е обозначен с оранжев контур на скицата на в.л.инж.Н.Щ., находяща се на лист 94 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение в частта му за установяване на собствеността върху спорните 115 кв.м. от имот с идентификатор 46045.501.1040 е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора, обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна съдебна практика /решение № 99 от 26.06.2014 г. по гр.д.№ 4583 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следния въпрос: Собственикът има ли правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, когато при изработване на кадастралната карта границите на имотите са били установени въз основа на последния одобрен кадастрален план, но след одобряването й са се осъществили такива юридически факти, в резултат на които границите са се променили по взаимно съгласие на собствениците, чрез правни сделки и тези изменения не са отразени в кадастралния план и съответно в кадастралната карта ?
В писмен отговор от 31.08.2016 г. ответникът по жалбата А. Х. Ч. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по установителен иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице, обаче, сочените от касатора предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд поради следното: Обжалваното решение не противоречи на посоченото от касатора решение на ВКС по поставения правен въпрос. В решение № 99 от 26.06.2014 г. по гр.д.№ 4583 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че ищецът има правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, когато при изработването на кадастралната карта границите на имота са били установени въз основа на последния одобрен кадастрален план, но междувременно след одобряването му са се осъществили такива юридически факти, в резултат на които границите са се променили- по взаимно съгласие на собствениците, правни сделки, придобивна давност, делба, регулация, и тези изменения не са отразени в кадастралния план и съответно в кадастралната карта. В обжалваното решение по същество е прието същото- че ищецът има правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост, когато границите на собствения му имот са неправилно отразени в кадастралната карта. Нещо повече, между страните по делото въобще не е имало спор относно това дали ищецът има правен интерес от предявения по делото установителен иск и съответно дали искът е допустим. Пред първата инстанция и пред въззивния съд ответникът не е възразявал, че предявеният иск е недопустим. В касационната му жалба също няма твърдения за недопустимост на иска и съответно за недопустимост на постановените по този иск първоинстанционно и въззивно решение, а напротив- твърди се, че такъв иск е допустим и в този смисъл се сочи практика на ВКС /горепосоченото решение № 99 от 26.06.2014 г. по гр.д.№ 4583 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./.
Поради гореизложеното и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и се произнася по такива въпроси, касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.10 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 19.07.2016 г. по в.гр.д.№ 203 от 2016 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА О. Х. Ч. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Севдалин К., заплати на А. Х. Ч. със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис № 112, чрез адв.Б. М., на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.