О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 14.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1266/2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Е. Е. М., с фирмено наименование „ Е. М. – Артистичен мениджмънт – Е. М.”, чрез пълномощника и адв.С., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 312 от 19. 02.2016 г., по т.д.№ 2702/2015 г., с което е потвърдено решение № 641 от 17.04.2015 г., по гр.д.№ 3981/2014 г. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу [фирма] и „КОСМИЧЕСКИ ГЛАСОВЕ” Е. субективно съединен иск по чл.26, ал.3,т.4 ЗМГО.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че решаващ правен критерий за установяване недобросъвестност по см. на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е наличието на умисъл у заявителя, която форма на вина да подлежи на доказване от страна на ищеца.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са : 1.” Следва ли в действията на ответника да е налице недобросъвестност, като форма на умисъл, за да бъде уважен иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО?”; 2. ”Недобросъвестността в хипотезата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО произтича ли само от знанието или незнанието на търговеца – ответник за използването на търговска марка/ знак/, съгласно изискванията на чл.13, ал.2 ЗМГО ? Може ли недобросъвестността по см. на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО да произтича от знанието на други факти, а не от определена форма на използването на марката в търговската дейност на ищеца?”
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика по първия от формулираните въпроси са посочени постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 162 от 24.01.2012 г., по т.д.№ 1079/2010 г. на І т.о.; № 194 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 2274/2013 г. на ІІ т.о.; № 21 от 04.05.2012 г., по т.д.№ 1091/2010 г. на ІІ т.о.; № 3 от 12.03.2012 г., по гр. д.№ 1325/2010 г. на ІV г.о.; № 542/07.02.2012 г., по гр.д.№ 1083/2010 г. ІV г.о., а по втория – № 6 от 01.04.2010 г., по т.д.№ 451/2009 г. на І т.о.; № 194 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 2274/2013 г. на ІІ т.о. и определения по чл.288 ГПК.
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК са възразили по основателността на искането за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност са изразили несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационен контрол.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказани, съобразно въведената с чл.157, ал.1 ГПК доказателствена тежест, предпоставките на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. Изложени са съображения, че недобросъвестността по см. на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО представлява форма на умисъл, обхващаща от субективна страна знание на заявителя за определени обстоятелства, а от обективна – цел, предприета в противоречие с добрите нрави и честната търговска практика, противопоставяща на произтичащите от регистрация на същата собствени права на заявителя в ущърб на другата страна. Обстоятелството, че в разглеждания случай изразът „Космически гласове от България” от 1994 г. е употребяван за наименование на фолклорния хор, т.е. за обозначаване на самата артистична група, без да е налице извършвано препращане или позоваване на същия като на регистрирана търговска марка в търговската дейност на праводателя на ищеца ЕТ Е. М., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е достатъчно, за да се отрече използването и като защитен от закона знак по см. на чл.13, ал.2 ЗМГО. Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение е посочен и фактът, че дори и инцидентното процесната марка да е била разгласявана от ЕТ Е. М. – създател на фолклорния хор „Космически гласове от България”, регистрирал национална марка „Космически гласове от България” под № 3523 в ПВ и като международна по реда на Мадридската спогодба, то тези действия са преустановени след изтичане срока на регистрацията и на 27.06.2004 година.Според решаващия състав на въззивния съд отсъствие на осъществено ползване на регистрираната търговска марка по някои от предвидените в чл.13, ал.2 ЗМГО начини само по себе си изключва и знанието за ползване на процесната марка от праводателя на ищеца – основен елемент от субективната страна на недобросъвестността по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, обуславящ и неоснователност на предявения иск за налагане на предвидените от законодателя санкции на ответниците.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материално-правен или процесуалноправен въпрос е този, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото. Следователно въпросът, с който се обосновава достъпа до касационен контрол трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт, а не за правилността на изградените правни изводи или за възприемане на фактическата обстановка, респ. за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая първият от поставените от касатора въпроси несъмнено е важен, но няма обуславящо значение за крайния изход на делото по см. на горепосочената задължителна практика на ВКС, тъй като приетото отсъствие на недобросъвестност у ответника при заявяване на процесната марка е въз основа на преценката на събрания по делото доказателствен материал и приетата от нея за установена фактическа обстановка. Що се касае до правилността на тази преценка, която всъщност касаторът оспорва, то тя е относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
Нещо повече, дори и да се приеме тезата на касатора, че формулираният въпрос № 1 обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация, недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Макар въззивният съд да е определил дефинитивно понятието недобросъвестност по см. на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО посочвайки, че тя представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави, при преценка поведението на ответниците е обсъждал именно факта на знание на органите на последните за извършена от праводателя на ищеца регистрация на процесната търговска марка, респ. използването и като такава в търговската дейността на същия, а не като артистично наименование на съответната фолклорна група, която е ръководил, т.е. не е разгледал и подложил на анализ конкретните осъществени от органите на ответните ЮЛ действия във вр. с предприетата регистрация като умишлено и виновно целящи увреждането на ищеца. В тази вр. съдът е взел предвид и подробно е обсъдил обстоятелството, че за значителен период от време след регистрацията на процесната марка ответникът „СТЕРЕО СТАЯ” О. въобще не е ползвал същата, както факта, че действията му във вр. с тази регистрация по никакъв начин не са променили отношенията между него и Е. М. до смъртта му.
В този см. даденото от въззивния съд разрешение на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос № 1 е в пълно съгласие с цитираната в касационната жалба задължителна практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. Съгласно последната, обективирана в приложеното решение № 194 от 30.10.2013 г., по т.д.№ 2274/2013 г. на ІІ т.о. и решение № 162/24.01.2012 г., по т.д.№ 1079/2010 г. на І т.о., в понятието недобросъвестност по см. на чл.26, ал.3,т.4 ЗМГО се включва задължително знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че определящо за постановения краен правен резултат по конкретното дело всъщност е приетата от решаващия състав на САпС липса на доказателства, че като защитен от закона знак „ Космически гласове от България” е бил действително използван от регистриралия я ЕТ Е. М., чийто правоприемник е ищецът, за идентифициране на предлагани от него стоки и услуги в търговската му дейност – импресарски, рекламна дейност, менажиране на хора и др., т.е по начините, изрично указани в чл.13, ал.2 ЗМГО.
С оглед гореизложеното единствено за прецизност следва да се посочи, че цитираните от касатора определение, постановени в производството по чл.288 ГПК от отделни състави на ВКС не се включват в задължителната съдебна практика, поради което не доказват същата и съгласно разясненията в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не обосновават приложение на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Що се касае до решение № 162 от 24.01.2012 г., по т.д. № 1079/2010 г. на І т.о., решение № 21/ 04.05.2012 г., по т.д.№ 1091/2010 г. на ІІ т.о., решение № 3/ 12.03.2012 г., по гр.д.№ 1325/10 г. на ІV г.о., те са въобще неотносими, с оглед правните въпроси, които са били предмет на разрешаване със същите – различни от поставените от настоящия касатор.
Формулираният от касатора въпрос № 2 няма обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото разрешаването му всякога е въпрос на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, той не може да обоснове общата предпоставка за достъп до касация.
Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, според т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания.
Отделно е, че визираното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което не отговаря на вложеното от законодателя съдържание в същото, разяснено в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба са претендирали – всеки от тях, деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК им се следват в размер на сумата от по 1500 лв. – реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2016 г. с Адвокатско дружество ”Д.,П. и Ко”, заверено ксероксно копие от отчет по сметка на [фирма] от 18.05.2016 г. с титуляр АД ”Д.,П. и Ко” и 2 бр. фактури № 9270/11.05.2016 г. и № 9269/11.05.2016 г..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 312 от 19. 02.2016 г., по т.д.№ 2702/2015 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ЕТ Е. Е. М., с фирмено наименование „Е. М. – Артистичен мениджмънт – Е. М.”, [населено място] да заплати на [фирма] и „КОСМИЧЕСКИ ГЛАСОВЕ” Е. сума от по 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/ на всеки един от тях – деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: