ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
София, 14.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4144 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.С. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 22.03.2016г. по в.гр.д. № 8965/2015г.
Ответникът по касационната жалба Р. Г., гражданин на Германия, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Л.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 22.03.2016г. СГС е отменил решението на Софийския районен съд от 17.03.2015г. по гр.д. № 24986/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Р. Г. 11000 евро на основание чл.92 ал.1 ЗЗД, представляващи мораторна неустойка за периода 09.07.2010г. – 14.02.2011г. по чл.5 от договор от 11.03.2010г. във вр. с чл.4 от Допълнително споразумение от 10.06.2010г. и с чл.6 от споразумение от 28.06.2010г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, 5143.65лв. мораторна лихва за периода 15.02.2011г. – 11.06.2013г., както и разноски.
За да постанови решението, въз основа на съвкупното тълкуване на съдържанието на уговорките по предварителния договор /ПД/ от 11.03.2010г., сключен между ответното дружество /като продавач/ и [фирма] /като купувач/, за продажба на 5 недвижими имота, в т.ч. и на апартамент № 6, по допълнителното споразумение от 10.06.2010г., сключено между двете посочени дружества, Р. Г. и Р. С. С., с което е уговорено ап. № 6 да бъде продаден на ищцата и че всички останали условия по ПД остават в сила и по отношение на нея, и по споразумението от 28.06.2010г., сключено само между страните по настоящото дело, с което са удължили до 08.07.2010г. срока за извършване на СМР и за снабдяване с протокол за установяване годността за ползване на строежа и са потвърдили, че уговорките по чл.5 от ПД и по допълнителното споразумение остават в сила, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от неустоечна клауза за неизпълнение от страна на ответника – продавач на сроковете по чл.5 от ПД, която договореност най-ясно проличава от споразумението между страните от 28.06.2010г., в което ясно и недвусмислено е осъществено препращане към клаузата на чл.5 от ПД, касаеща уговорената неустойка и размера й – 50 евро за ден забава. Прието е, че ищцата е встъпила в първоначално учреденото правоотношение като купувач на ап. № 6 и че е приела всички уговорки по ПД, в изпълнение на които е придобила правото на собственост върху апартамента. Направен е извод, че ответникът не е спазил уговорения срок 08.07.2010г., като разрешение за ползване на строежа е издадено на 25.02.2011г., а протокол за установяване годността за ползване на строежа е издаден на 15.02.2011г. С оглед на това за периода на забавата 09.07.2010г. – 14.02.2011г. се дължи уговорената неустойка.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „следва ли да се прилага в отношенията между страните клаузата за неустойка, уговорена в ПД за продажба на недвижим имот, сключен между двама търговци и обезпечаваща срочно въвеждане в експлоатация на сградата, когато тази клауза не е възпроизведена по-късно в други документи, съставени между или с участието на страните по първоначалния ПД – споразумение, с което се изменя персоналния състав на съконтрахентите по ПД, нотариален акт за продажба на обекта по ПД“ в противоречие с решение на СГС по гр.д. № 13616/2013г.
ВКС на РБ намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Поставеният в изложението въпрос е неотносим към изхода на спора по делото. Въззивният съд не е формирал извод относно значението на възпроизвеждането или невъзпроизвеждането на клаузи от ПД в последствие постигнатите от страните споразумения. Решаващият извод в тази насока е, че е категорично установено от тълкуването на уговорките по ПД, по допълнителното споразумение от 10.06.2010г. и по споразумението от 28.06.2010г. възникнало между страните договорно правоотношение, включващо и неустоечна клауза за неизпълнение в срок на задължението за извършване на СМР и респективно за съставяне на протокол за установяване годността за ползване на строежа. Следва да се посочи и че не се установява твърдението за противоречива практика с представеното решение на СГС по гр.д. № 13616/2013г. /със страни ищец [фирма] и ответник Р. С. С. по иск по чл.200 ЗЗД, по което последният е противопоставил възражение за прихващане с дължима неустойка по чл.5 от ПД от 11.03.2010г., по допълнително споразумение от 10.06.2010г. и по споразумение от 28.06.2010г./ с оглед приетата с него различна от тази по настоящото дело фактическа обстановка въз основа на различни доказателства /предвид представеното по настоящото дело споразумение от 28.06.2010г., сключено само между дружеството и Р. Г., обосноваващи различни правни изводи/ – че неустойката е уговорена в ПД в полза на фирма, без да е възпроизведена в нотариалния акт и в споразумението от 10.06.2010г., че се касае до санкционна клауза, която не може да се извлече чрез тълкуване, а в споразумението от 28.06.2010г. е изразена ясна воля да не се уговарят неустойки за забава – чл.6 ал.2, предвиждаща такава, е със задраскан текст, а уговорката по чл.6 ал.1 е толкова неясно, че е лишено от смисъл.
При това положение не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-В въззивен състав, № 1829 от 02.03.2016г. по гр.д № 8965/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: