О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 14.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4811 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 37/15.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 64/2016 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като е приел, че искът е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че дадената от ищеца правна квалификация по чл.73, ал.1 ЗС не обвързва съда, като същата не е налице, тъй като в исковата молба не са заявени фактически твърдения за упражняване на фактическата власт от ответника върху процесния имот като свой собствен, т.е. за своене на имота, а и ответникът не се е позовал на такова. Съдът се е позовал на твърденията на ищеца, че между страните е сключен предварителен договор от 28.05.2008г., с който са се задължили да сключат окончателен договор за продажба, с уговорката предаването на владението на ответника-купувач да се извърши в деня на сключване на окончателен договор. Съдът е приел, че липсват изложени фактически обстоятелства за изявление на купувача, отправено към продавача или за друго негово поведение, което да е изявило воля и намерение, че настанявайки се в имота преди нотариалната продажба, купувачът счита имота за свой собствен. В същата насока съдът е обсъдил и изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че не оспорва правото на собственост на ищеца и никога не е оспорвал това право. При тези фактически твърдения на страните, съдът е приел наличието на упражняване на фактическа власт върху чужд имот от страна на ответника, без намерение за своене на имота и със съзнанието за уговорена, но не осъществена бъдеща продажба. По отношение на твърдените от ответната страна извършени трайни подобрения, съдът е приел същите като подобрения, направени в чужд имот, а не като конклудентни действия, сочещи на държане на имота като свой собствен. Въз основа на горното, съдът е приел, че иска следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание не като владелчески по чл.73, ал.1 ЗС, а като облигационен по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване. От събраните гласни доказателства съдът е приел за устанвовено, както липсата на правно основание за осъщественото от ответника ползване на процесния имот, така и периодът на ползването, считано от момента на постигнатата договореност между двете дружества за бъдещото закупуване на имота, т.е. към датата на предварителния договор от 28.05.2008г., до безспорния момент на освобождаването му по протокола от 29.04.2014г. Въззивният съд е приел, че в случая е налице неоснователно ползване от страна на ответника на процесния имот, собственост на ищеца, за претендирания период, считано от 29.05.2008г. до датата на завеждане на иска – 15.09.2011г. В резултат на същото е прието, че ответникът се е обогатил без основание, като си е спестило плащането на наем за имота, което е станало за сметка на ищеца собственик на имота, който е бил лишен от възможността да ползва собствеността си и за него е настъпило обедняване, изразяващо се във възможния за реализиране наем. Въз основа на горното, съдът е приел за изпълнен фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, поради което и искът за претендираното обезщетение се явява основателен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Това свое твърдение, касаторът обосновава с обстоятелството, че в исковата молба не е посочена помесечна претенция за претендираното обезщетение, изразяващо се в размера на месечния наем за процесния имот. Претенцията по исковата молба не е за заплащане на месечен наем за ползуването на процесния имот, а е за обезщетение за ползуване без основание на имота, за целия процесен период, като месечната наемна цена, взета предвид от решаващия съд, е единствено за определяне размера на обезщетението. В тази връзка, доколкото не се претендира заплащане на наем за всеки един от месеците, а са претендира глобално обезщетение, твърдението на касатора за произнасяне по нередовна искова молба, оттам и за недопустимост на въззивното решение е необосновано от фактите, изложени в исковата молба и неотносима към производството по чл.288 ГПК.
Съдът е приел, че имота е ползуван от ответника без основание, както и че е липсвало постигнато между страните съгласие, имота да бъде предоставен на ответника след сключването на предварителния договор. Тези изводи на съда са фактически и касаят възприетата от него фактическа обстановка. Поставените от касатора въпроси, касаещи съгласието за ползуване между страните, както и целта, според касатора за това предоставяне от страна на продавача, касаят оплакване за необоснованост на решението, доколкото се твърди, че фактите по спора, възприети от съда не отговарят на действителното фактическо положение, свързано с договорките между страните. Интерпретиране на доказателствата по делото, свързано с оплакване за неправилно възприета от съда фактическа обстановка, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, като проверката на фактите по спора и възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва от касационния съд в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а евентуалното наличие на необосновано съдебно решение следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като необосноваността е касационно основание по чл.281 ГПК. В тази насока, фактическите въпроси, поставени под №№ 2 и 3 в изложението на касационните основания, са неотносими към настоящото производство.
Съдът е приел, че ползувания от ответника имот е индивидуализиран, с идентификационен номер, като е и посочил същия, като поставения в тази насока въпрос относно идентификацията и индивидуализацията на недвижимия имот отново е въпрос на фактическа обстановка, възприета от съда, а не е правен въпрос, като по изложените по-горе съображения, същия е неотносим към спора, доколкото съдът не е приел, че ползувания от ответника имот не е индивидуализиран.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37/15.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 64/2016 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.