ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
София, 16. март 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4551 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.05.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 12587/2015, с което е отменено частично решение № I-31-124/25.06.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15953/2015, като П. е осъдена да заплати сумата 10.000 лева обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД; за началния момент, от който може да се претендира обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ; липсата на неоснователно обвинение обуславя ли търсене на обективна отговорност от правозащитните органи; както и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, когато приема различни правни изводи от първоинстанционния съд (допустимо ли е въззивният съд да присъди по-голямо обезщетение от първоначално присъденото без да излага мотиви в тази връзка), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата С. К. Д., представляван от адв. Л. Р. от САК, я оспорва, като е изразил становище за нейната неоснователност и счита, че поставените правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Претендира направените производство разноски в касационното.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение неправилно е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 5.000 лева, като е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е 10.000 лева. Съдът е приел, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпления по чл. 313, ал. 1 НК (за потвърждаване на неистина с писмена декларация, подадена до министър-председателя на Р. Б. на основание чл. 12, т. 12, вр. с чл. 14 и чл. 12, т. 1ЗПРКИ, в която е декларирал, че не получава възнаграждение за участието в търговско дружество [фирма] и че не участва в съвета на директорите на това дружество), като с присъда от 20.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 18894/2012 на СРС, 97 с-в, потвърдена изцяло с решение № 1253/04.12.2014 по н.о.х.д. № 2604/2014 на СГС, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, което е обосновало извод за незаконност на повдигнатото обвинение. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10.000 лева от П. на РБ и въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е основателна в посочения размер, тъй като справедливо ще обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди, като при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, отчаяние и тревога, като разпитаните по делото свидетели са посочили, че се е затворил в себе си, не е могъл да спи, започнал е да пие хапчета и се е страхувал за репутацията си, доколкото е живеел в малък град; занемарил е политическата си кариера (участие в политическа партия „Г.“ на местно ниво, напуснал и работа като заместник-областен управител). Съдът е съобразил и обстоятелствата, че ищецът е бил неосъждан, личността и общественото му положение, както и възрастта в периода на воденото срещу него наказателно производство (между 59 и 62 години), продължителността на наказателното производство (около 4 години), която надхвърля разумния срок за провеждането му, вида и тежестта на инкриминираното деяние и тежестта на предвиденото наказание, с оглед произтеклите страхови представи за ищеца от осъждането му, ведно с начина, по който обвинението му се е отразило в психологичен и емоционален аспект.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените правни въпроси да обуславят решението по делото, те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Отговорността на П. за вреди от незаконност на повдигнато обвинение възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, тъй като е съобразена установената практика, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.
При този изход на делото на ответника по касацията С. К. Д. следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 25.05.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 12587/2015.
ОСЪЖДА П., да заплати на С. К. Д. от [населено място] сумата 650,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.