2
определение по гр.д.№ 4334 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 17.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4334 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ю., И. А. И., Г. А. С. и Шекбал А. Ч. срещу решение № 232 от 22.06.2016 г. по в.гр.д.№ 257 от 2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 170 от 11.02.2016 г. по гр.д.№ 3801 от 2015 г. на Русенския районен съд и вместо това е постановено ново решение, с което искът за делба на нива с площ от 15, 456 дка е отхвърлен, а делбата на дворното място и намиращата се в него сграда, находящи се в [населено място], обл.Р., е допусната при квоти: 8/12 ид.ч. за съделителката Н. А. Хебибова и по 1/12 ид.ч. за всяка от останалите съделителки В. Д. Ю., И. А. И., Г. А. С. и Шекбал А. Ч..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна практика на ВКС /решение № 41 от 21.03.2012 г. по гр.д.№ 1473 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 490 от 28.05.2013 г. по в.гр.д.№ 32 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е съдът, разглеждащ дело за съдебна делба, да приеме за съвместно разглеждане преюдициални искове по чл.343 ГПК с конститутивен характер ?
2. Допустимо ли е в делбено производство да бъдат разгледани и решени възражения за нищожност, респ.унищожаемост на сделки, сключени от общия наследодател на участващите в делбеното производство страни ?
Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 26.09.2016 г. ответницата по касационната жалба Н. А. Хебибова оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В конкретния случай в обжалваното решение въззивният съд е приел за недопустимо направеното от ищците възражение за унищожаемост на договорите от 27.12.2010 г., с които наследодателката Б. Ю. М. е прехвърлила на ответницата Н. А. Хебибова процесната нива и 7/12 ид.ч. от дворното място и построената в него сграда, тъй като съгласно чл.31, ал.2 ЗЗД не може да се претендира унищожаемост поради невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си след неговата смърт, ако преди смъртта му не е поискано поставянето на лицето под запрещение или ако доказателството за недееспособността не произтича от самия договор. Като втори мотив за недопустимост на възражението за унищожаемост на договорите е посочено ППВС № 7 от 1973 г., според което в първата фаза на делбата не могат да бъдат приемани за съвместно разглеждане с иска за делба конститутивни искове, с които се създава нова по характер съсобственост, различна от законните дялове към този момент.
При тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касаторите правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на решението, доколкото касаят само евентуалния мотив на съда за недопустимост на възражението за унищожаемост на договорите от 27.12.2010 г. /ППВС № 7 от 1973 г./, но не и основния мотив за тази недопустимост / чл.31, ал.2 ЗЗД/.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 480 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 22.06.2016 г. по в.гр.д.№ 257 от 2016 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Ю., И. А. И., Г. А. С. и Шекбал А. Ч., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.А. Г., да заплатят на Н. А. Хебитова от [населено място], [улица], вх.9, ет.6 на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.