1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
гр.София, 20.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60412/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1347 от 28.06.2016 г. по гр.д.№ 192/ 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 9949/ 2014 г. за отхвърляне на предявения от жалбоподателя против Г. ф. иск, квалифициран по чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ (отм.), за разликата над 100 000 лв до претендираните 200 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му В. К. В., причинена при пътнотранспортно произшествие на 10.07.2013 г. от незастрахован срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва върху тази сума от 13.02.2014 г. Решението е постановено при участието на М. М. И. като трето лице – помагач на ответника Г. ф..
Въззивното решение не е обжалвано от останалите страни в производството, а ищецът К. Д. го атакува единствено в частта, отхвърляща предявената от него претенция със законната лихва от 12.02.2014 г. Поради това обжалваният акт е влязъл в сила в частта, в която искът е уважен за разликата над 50 000 лв до 100 000 лв (за сумата 50 000 лв първоинстанционното решение не е било обжалвано) и в частта, в която е прекратено производството по непредявената претенция за присъждане на законна лихва върху сумата 200 000 лв за период от 10.07.2013 г. до 12.02.2014 г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправния въпрос за значението, при определянето на справедлив размер на застрахователно обезщетение, на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психическо здраве. Релевира и процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Г. ф. оспорва жалбата. Счита, че поставените правни въпроси по естеството си са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и че не са изложени аргументи и доказателства за наличие на основанията по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Третото лице М. М. И. не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск отчасти, въззивният съд обсъдил доказателствата по делото, извършил собствени фактически установявания и изградил самостоятелно правните си изводи, като отговорил на доводите във въззивните жалби. Той приел за установено, че при пътнотранспортно произшествие на 10.07.2013 г. настъпила смъртта на сина на ищеца – В. В., на 16 години. Произшествието било причинено от третото лице – помагач М. И., то съставлява и престъпление и за него И. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. Съдът приел, че досежно наличието на противоправно поведение, причинило вреди и вината, между страните спор няма, а наличието на предпоставките по чл.288 ал.1 т.2 КЗ (отм.) е установено със сила на пресъдено нещо – поради това, че първоинстанционното решение за ангажиране на отговорността на ответника не е обжалвано до размер 50 000 лв. Като спорен съдът счел само въпроса за размера на дължимото обезщетение. При решаването на този спор съдът отчел младата възраст на пострадалия, обстоятелството, че с бащата (ищец по делото) са живели в едно домакинство, възрастта на бащата (66 години към момента на настъпване на вредата), установените отношения на разбирателство и подкрепа между баща и син; силно негативните емоционални изживявания на ищеца след смъртта на детето му. Съдът отчел още обществено-икономическите условия в страната при настъпване на произшествието, размерът на застрахователното покритие към същия момент и съдебната практика за сходни случаи и приел, че всички тези обстоятелства в съвкупност обуславят извод за справедлив размер на дължимото обезщетение от 100 000 лв, а за разликата отхвърлил иска.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, процесуалноправният въпрос длъжна ли е инстанцията по същество да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, не обуславя обжалваното решение. В него съдът не е посочил, че такова задължение не съществува, нито фактически е достигнал до такъв резултат. Доводите на страните са обсъдени, като по възраженията на касатора във въззивната жалба съдът е изложил мотиви и ги е намерил за неоснователни. Доколко резултатът от обсъждането му е правилен, касационният съд не може да проверява в производството по чл.288 ГПК. В това производство се контролират единствено правните разрешения на въззивния съд и доколко те са дадени при наличие на някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Материалноправният въпрос обуславя решението на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съдът е отчел, при определянето на размера на обезщетението, както нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси, така й възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между баща и син, интензитета на търпените душевни болки. Това изрично е посочено в мотивите към обжалваното решение, поради което по въпроса за значението на така посочените обстоятелства то съответства, а не противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Както вече бе отбелязано, правилното отнасяне на тези обстоятелства към критерия „справедливост” не подлежи на контрол в настоящето производство. Те обаче не са игнорирани, а са отчетени от въззивния съд, така, както изисква и установената по въпросите практика.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1347 от 28.06.2016 г. по гр.д.№ 192/ 2016 г. в обжалваната част – с която е отхвърлен предявения от К. В. Д. против Г. ф. иск, квалифициран по чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ (отм.), за разликата над 100 000 лв до претендираните 200 000 лв.
ОСЪЖДА К. В. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на Г. ф., [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ 300 лв (триста лева) възнаграждение за юрисконсултска защита в касационното производство, като отхвърля това искане за разликата до 2 647,50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: