Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4223_16_opr_288_partage_ІІ_120@121gpc_o
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 21.03. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4223 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу въззивно решение № 406 от 18.03.2016 г. по възз. гр. д. № 1760 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което като е отменено в цялост първоинстанционното решение по извършване на делба и е постановено друго на основание чл.292 ГПК от 1952 г. (отм.).
Насрещната страна Н. Д. Д. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни (съделители) не са изразили становище по жалбата.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба на недвижими имоти, за което не съществува ограничение за касационно обжалване.
Доколкото от довод за неправилност може да бъде уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС правен въпрос : дали въззивният съд в производство по извършване на съдебна делба (във втора фаза на съдебна делба) не следва да включва в производството по извършването на делбата лице, което е придобило във фазата на допускане на делбата права върху имот, чиято делба се извършва, по силата на разпоредителна сделка от страна по делото по искане на прехвърлителя – съделител.
Жалбоподателят визира И. Г. Н., на когото твърди, че той и брат му – съделителят К. Д. са прехвърлили права на собственост върху единия от делбените имоти във (по време на) фазата по допускане на делбата и твърди, че въззивният съд е следвало да приложи правилото на чл.226 ГПК (чл.121 от ГПК (отм.) – приобретателят Н. следвало да бъде включен в процеса, като сам изрази воля за това или бъде привлечен. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с и съгласно разрешението, дадено с ТР № 3/ 19.12.2013 г. на ОСГК.
Въпросът няма значение за извършване на делбата (производството е във фаза по извършване на делбата), доколкото се твърди и доказва прехвърляне във фазата по допускане на делбата (решението по допускането на делбата е влязло в сила), за което прехвърляне страните (прехвърлители) Д. Д. и К. Д. не са уведомили нито съда по допускане на делбата, нито дори първоинстанционния съд по извършване на делбата.
Въпросът не е обуславящ и тъй като, както е приел и въззивният съд в решението си по довод във въззивната жалба на К. Г. Д. за неправилност на първоинстанционното решение по извършване на делбата, приобретателят не е изявил желание да встъпи като главна или подпомагаща страна, нито е бил привлечен по делото като трето лице от праводателите си Д. Д. и К. Д. с искане за заместването им, а нотариалният акт за покупко-продажбата бил представен за пръв път с въззивната жалба срещу решението по извършване на делбата. Въззивният съд е приел, че приобретателят И. Н. е участвал в делбеното производство чрез своите процесуални субституенти Д. Д. и К. Д. и е обвързан от решението по извършването й, независимо в чий дял се падне имотът – собственост на Н..
За пълнота следва да се отбележи, че този въпрос не е бил повдигнат пред въззивния съд от жалбоподателя в настоящото производство, който нито е обжалвал първоинстанционното решение, нито е изразил становище по въззивната жалба на своя брат К. Д. и по правилността на първоинстанционното решение.
Към това следва да се добави и че доколкото въззивният съд е обсъдил необходимостта от участието на приобретателя, то въпросът не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с т.3 от ТР № 3/ 19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: какви процесуални действия следва да предприеме решаващият съдебен състав, когато установи при постановяване на съдебния си акт, че в съдебното производство са „участвали“ починали лица.
Въпросът не е обуславящ, към момента на постановяване на въззивното решение въззивният съд не е установил смъртта на страна по делото, Във въззивното производство не са правени изявления, нито са представени доказателства за смърт на страна в хода на въззивното производство.
По делото е установено друго:
Доколкото след постановяване на решението си при връчването му въззивният съд е установил смъртта на страна по делото – С. Н. И. и участието като страни по делото на наследниците и по закон – синовете и К. Г. Д. и Д. Г. Д. (които не са уведомили съда за настъпилата смърт), в съответствие с установената практика е приел, че не се налага конституирането на двамата (повторно) като страни по делото (каквито те са) и е разпоредил заличаването на С. Н. И. като страна по делото.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски.
Насрещната страна Н. Д. Д., който единствен от останалите съделители е изразил становище по жалбата, претендира разноски. Искането е основателно за сумата 480 лева възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.13).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 406 от 18.03.2016 г. по възз. гр. д. № 1760 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., по касационната жалба на Д. Г. Д..
Осъжда Д. Г. Д. да заплати на Н. Д. Д. сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2