О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 22.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4949 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. С. против решение от 12.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 398/2016 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е отменил решението на първоинстанционния съд, като е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Съдът е приел, че от административен акт с рег. № ВР-65-1/08.01.2016г, по отношение на ищеца е постановено отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект. Приел е също така, че административният акт е обжалван, като обжалването има суспензивно действие – пречи на акта да влезе в сила, но в същия административен акт обаче на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение, т.е. обжалването му не спира изпълнението. Въз основа на горното, съдът е направил извод, че при допуснато предварително изпълнение актът подлежи на изпълнение, независимо, че не е влязъл в сила, като вследствие на допуснатото предварително изпълнение, считано от 08.01.2016г. и независимо от последвалото обжалване на административния акт спрямо ищеца се прилагат последиците му, свързани с отнемане на разрешението за работа в стратегически зони на стратегически обект. Прието е, че така постановеното предварително изпълнение препятства достъпа на лицето и създава нова обстановка, при която към датата на уволнение – 18.01.2016г., ищецът е в безвиновна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовия договор и следователно на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение. Евентуална последваща отмяна или потвърждаване на административния акт съдът е приел, че е без значение, тъй като към момента на уволнението за работодателя е съществувало субективното потестативно право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание поради допуснатото в административния акт предварително изпълнение на основание чл. 60 от АПК. Предвид изложеното относно неоснователността на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът е приел, че на отхвърляне подлежат и предявените акцесорни искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 вр.с чл. 225, ал.1 от КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочения правен въпрос е, дали предварителното изпълнение на един невлязъл в сила административен акт може да послужи като основание за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Въпросът е поставен в контекста на фактите по спора, свързани с административния акт, с който е отнето разрешението за работа на ищеца в стратегически зони, прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на този факт, както и обжалването на административния акт на органа, отнел разрешението.
Налице е задължителна съдебна практика, съгласно койято липсата на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация, респ. разрешение за достъп и работа в стратегически зони, е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато компетентният орган по ЗЗКИ откаже да издаде разрешение на служителя или проучването не се извърши поради това, че служителят е отказал да даде писмено съгласие за процедурата по проучване за надеждност или даденото съгласие е оттеглено по време на осъществяването й, както и в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗКИ когато органът, издал разрешението за достъп, респ. работа в стратегически зони, го отнеме преди да е изтекъл срока му – р. №302/2011 г. по гр.д.№ 1012/2011 г. на ІV гр.отд. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК. По поставения конкретен въпрос, свързан с хипотезата на предварително изпълнение, законът е ясен във връзка с предварителното изпълнение на административния акт и не налага тълкуване или отстраняване на непълнота в закона, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последваща отмяна на административния акт следва да се свърже не с основание за допускане до касационно обжалване, а с други процесуални способи за защита против неправилни съдебни решения.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, като в полза на ответника по касационната жалба се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 398/2016 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА З. В. С. да заплати на [фирма] сумата 200 /двеста/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.