О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 23.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5222 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. И. С., с адрес: [населено място], обл. П., [улица], срещу решение № 155 от 01. 07. 2016г. по в. гр. дело № 203/2016г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение № 58 от 23. 02. 2016г. по гр.д. № 1131/2014г. на Плевенски окръжен съд в обжалваната му част, с която са отнети на основание чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ в полза на Държавата следните движими вещи: товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 6 361 лв.; лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 16 864 лв.; лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 500 Л“ с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 34 302 лв.; лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 63 АМГ“ с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 65 764 лв., всички на обща стойност 123 191 лв. – собственост на ответника Г. И. С., и е отнета, на основание чл. 72, вр.чл. 62 ЗОПДНПИ от Г. И. С. в полза на Държавата паричната равностойност на продадения от него лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] , в размер на 17 434 лв./, като е реализирана отговорността на ответника Г. И. С. за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.
Касаторът – ответник поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски в трите съдебни инстанции.
Ответникът – касатор въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: Длъжен ли е съдът да следи за допустимост на иска и при констатиране на допуснати нарушения на императивна материално-правна норма, визирана в чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ – липса на уведомление от прокурора, да остави исковата молба с правно основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ без движение и да даде срок за отстраняване на недостатъците, съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК?, по който релевира противоречие на обжалваното въззивно решение с ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. дело № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС и с ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поставя и втори правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: Задължение на съда ли е при проверка за редовността на исковата молба и при констатиране на допуснати нарушения на императивни правни норми по чл. 77, ал. 4, т. 1 и т. 1 ЗОПДНПИ – непредставяне на доказателства за: вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество; и наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, обуславящи правото за предявяване на иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ, да остави ИМ без движение и да даде срок за отстраняване на недостатъците, съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК?, по който поддържа необходимост от тълкуване за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни обстоятелства за това.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, не е представил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивно решение по искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ с цена над 5 000 лв., но не са налице посочените общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Въззивният съд е приел, че предявените по реда на чл. 74, ал. 1, вр. чл. 62 и чл. 63, ал. 1 ЗОПДНПИ искове са допустими, като направените в отговора на исковата молба и във въззивната жалба на ответника С. твърдения за недопустимост поради отсъствието на „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице са относими към основателността, а не към допустимостта на исковете. Посочил е, че съгласно чл. 62 ЗОПДНПИ на отнемане в полза на Държавата подлежи незаконно придобито имущество, което съгласно легалната дефиниция на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ, е това имущество, за което не е установен законен източник, т.е. за него може да се направи обоснованото предположение по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ въз основа на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Последното съгласно пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лева за целия проверяван период, което според въззивния съд е установено по делото. Обсъждайки приетите в процеса доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, Великотърновски апелативен съд достига до извода, че през проверявания период /07. 01. 2009г. – 06. 01. 2014г./ ответникът е имал приходи от законен източник единствено от получаваната от него лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО и добавка за чужда помощ, в размер общо на сумата 13 577. 44 лв., направените разходи за издръжка на 5 – членното му семейство са в размер на 74 107. 47 лв., а разходите за закупуване на процесните МПС – та са в размер на 197 814 лв., при което общият размер на разходите е 271 921. 47 лв., а приходите са в размер на 13 577. 44 лв., т. е. налице е отрицателна разлика от 258 344. 03 лв. – значително несъответствие, надвишаващо сумата 250 000 лв.. Приемайки за незаконно придобито по смисъла на ЗОПДНПИ процесното движимо имущество, въззивният съд е уважил предявените обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 74 вр. с чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от специалния закон досежно наличните 4 МПС и паричната равностойност на отчуждения лек автомобил „БМВ 530 Д“.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и/или 3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ответника по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос, който да удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Зададените два правни въпроса са отнесени от касатора към допустимостта на атакувания въззивен съдебен акт, като същите нито са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, нито засягат правни проблеми, свързани с допустимостта на въззивното решение. Поставеният първи въпрос касае формата на уведомлението от прокурора по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ – основание за започване на производство пред КОНПИ за предварителна проверка за притежавано имущество с неустановен законен източник от лица, спрямо които е повдигнато обвинение за престъпление от списъчния състав на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ или е отказано образуване на наказателно производство, последното е прекратено или спряно на основания, посочени в ал. 2 и ал. 3 на чл. 22 ЗОПДНПИ. Касаторът твърди не, че такова уведомление от компетентния държавен орган до съответната териториална дирекция на КОНПИ липсва, а че в него вместо да е посочен като основание чл. 25, ал. 1 от действащия специален закон, е посочено основанието за предварителната проверка пред Комисията по отм. ЗОПДИППД, както и престъплението, за което му е повдигнато обвинението също е посочено като такова по чл. 22, ал. 1, т. 18 по отменения специален закон. Всъщност посочените правни норми като основание за предварителната проверка пред КОНПИ и като престъпен състав, по който е повдигнато обвинение срещу ответника /чл. 25, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 18 / са правилните по действащия ЗОПДНПИ, като само вместо действащия е посочен отменения ЗОПДИППД, т.е. касае се за техническа грешка. На първо място следва да бъде посочено, че такъв въпрос не е повдиган от ответника в процеса и поради това не е обсъждан от въззивния акт в обжалваното решение, а на второ място – допусната техническа грешка при изписване наименованието на действащия закон за гражданска конфискация към момента на иницииране на предварителното производство пред КОНПИ /вместо ЗОПДНПИ – ЗОПДИППД/, при правилно посочени правни норми от действащия специален закон, по никакъв начин не би могла да е относима към редовността и допустимостта на предявените пред гражданския съд искове за отнемане на незаконно придобитото имущество. Неспазената форма на изискуемото от закона и отправено уведомление от органите на прокуратурата до териториалните органи на КОНПИ по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ въобще не би могла да засегне редовността и допустимостта на исковете с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ, до предявяване на които винаги се стига само след завършване на предварителната проверка и становище на органите на КОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на Държавата на установено незаконно придобито имущество в нарочен административен акт.
Вторият формулиран от касатора въпрос по същността си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такъв е неотносим към производството по чл. 288 ГПК, тъй като касае обстоятелства, относими към изискуемите от закона материалноправни предпоставки за възникване на правото на Държавата на гражданска конфискация и обезпечеността им с доказателства в конкретното исково производство, т.е. касае обстоятелства, относими към основателността, а не към редовността и допустимостта на предявените искове. При отсъствието на доказателства към исковата молба, установяващи спорното субективно право, съдът не разполага с правомощия да оставя исковата молба без движение като нередовна в хипотезата на чл. 129 ГПК, доколкото не са осъществени хипотезите на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, посочени от законодателя като единствени основания за производството по проверка редовността на исковата молба. Съдът дължи разглеждане и решаване на спора по същество и при недоказване на фактическия състав на спорното право – отхвърляне на иска като неоснователен.
Неформулирането на правни въпроси от значение за изхода на настоящия правен спор от касатора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 01. 07. 2016г. по в. гр. дело № 203/2016г. на Великотърновски апелативен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: