ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
София, 23. март 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4620 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2815/26.05.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 263/2016, с което е потвърдено решение № 5834/04.11.2015 на Благоевградския районен съд по гр. д. № 1157/2014, с което е уважен предявения иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от установени липси в размер на 77.316,69 лева и лихва за забава в размер на 23.802,78 лева.
Недоволна от решението е касаторката П. Й. К., представлявана от адв. В К. от КАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за начина на доказване на липсите и възможността инвентаризация да основе наличието на парични задължения не въз основа на предходна инвентаризация, а на частен документ, който е подписан от отчетника, но е оспорен от него и представилата го страна е създала пречки за доказване на оспорването, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, т. 19 и ТР № 2/2004 г. на ОСГТК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Г. П. и адв. М. С. от ПАК, я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като ответницата е работила при ищеца по силата на трудов договор от 01.02.2002 г. първоначално като „Търговски пътник“, а впоследствие съгласно допълнителни споразумения в периода от 01.11.2009 г. до 30.01.2011 г. като „Консултант продажби“, като съгласно трудовата си функция е разпространявала и продавала стоки на дружеството, които е приемала и съхранявала в магазин, които са й били заприходявани въз основа на двустранно подписана проформа-фактура, имаща характер на стокова разписка, удостоверяваща получаването на стоката, а получените суми от продажбата на стоката е следвало да внесе в брой в касата на дружеството (за което е издаван приходен касов ордер) в началото на всеки месец, следващ реализацията на стоките. За извършените продажни е следвало да изготвя ежемесечни отчети, които е изпращала по шофьора, доставял заявените стоки за следващия месец. Съдът е приел, че за осъществяване на контрол върху работата на заемащите длъжността е следвало периодично да се извършват ревизии, но до 2011 година на ответницата ревизии не са били извършвани, тъй като нейната леля е била директор на дружеството и изрично е разпоредила племеницата й да не бъде притеснявана, а за периода 2009 до 2011 г. сама си е извършвала ревизиите, видно от показанията на свидетелката Н. – главен счетоводител. Свидетелката е посочила в показанията си, че считано от 2009 г. до 2011 г. ревизиите се извършват в счетоводството въз основа на Заповед за инвентаризация, всяка година през месец октомври, като се пускат заповеди за извършване на инвентаризация на всички магазини и в резултат на техните действия от проверка се оформяли инвентаризационни описи. По делото е приета като доказателство заверена извадка от Дневник за материален запас за периода от 01.10.2009 г. до 30.10.2009 г., в който предадените на К. стоките са описани по вид и по стойност, като с подписа си тя е удостоверила, че описаните в дневника стоки са налични и че същите са на стойност от 85.816,77 лв. По силата на заповед № 483/03.12.2010 на прокуриста на ищцовото дружество, е наредено извършване на пълна инвентаризация на материалните запаси в представителните магазини и регионалните мениджъри на дружеството за установяване наличната готова продукция, като назначената комисия е установила: 1/ намерени налични стоки в гаража на МОЛ – К. и в магазин в [населено място] и [населено място] са на стойност 51079,36 лева, съобразно приложен опис; 2/ намерени стоки, които следва да бъдат бракувани, поради изтекъл срок на годност и немарливо съхранение в гаража на МОЛ, са на стойност 14.715,89 лева по опис; 3/ стойността на стоките, които се водят на МОЛ П. К. по счетоводни данни към 31.12.2010 г. са 144.172, 80 лева, също по опис; 4/ установени са липси на стоки, за сметка на МОЛ К. в размер на 7.377, 54 лева, за които към протокола е приложен подробен опис. Комисията е предложила за установените липси да бъдат поискани обяснения от ответницата, а стоките с изтекъл срок на годност и лош търговски вид да бъдат бракувани, тъй като същите не могат да се използвани по предназначение. Видно от постъпили на 14.03.2011 г. писмени обяснения до прокуриста на дружеството ответницата е посочила, че съгласно сключения с търговското дружество трудов договор и длъжностна характеристика, подписана от нея на 01.07.2007 г. за длъжността „консултант продажби“, вменените й задължения не включват такива на МОЛ, поради което не може да отговаря в случай на установени липси при цитираната ревизия, освен това като консултант продажби е работила единствено със счетоводни документи, които е подписвала за всеки конкретен случай, като посочената в същите стока е предавала на търговските обекти въз основа на тях и е отчитала ежемесечно резултатите от извършените продажби и съответно предаване на стока, поради което е заявила, че не носи отговорност за установени липси в стоките. Със Заповед № 172/11.05.2011 г. на ответницата е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 КТ, но същата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност. Съгласно изготвен списък на установените липси на стоки за сметка на МОЛ към 31.12.2010 г. липсите на стоки са на обща стойност от 78.377,54 лева с ДДС. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, поради оспорването от ответната страна на представените по делото писмени доказателства, съгласно заключението на която, липсата на стоки към 11.05.2011 г. е в размер на 77.316,69 лева, на база подписаните от МОЛ К., при получаването на стоките проформа фактури, за процесния период 01.11.2009 г. до 11.05.2011 г. е при прието за установено, че към началото на периода – 30.10.2009 г. наличната стока, приета и заприходена от П. К., е на стойност 102.980,12 лева с начислен ДДС /85.813,77 лева без ДДС/. Съдът е приел, че съгласно длъжностната характеристика изрично е посочено, че ответницата носи имуществена отговорност и безспорно има качеството на материално отговорно лице. Въз основа на представените от дружеството ищец писмени доказателства, от показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели и от заключението на експерта по изготвената и изслушана експертиза, е прието за доказано наличието на претендираната липса. Изложени са съображения, че въпреки липсата за извършена същинска инвентаризация по смисъла на чл. 22 от ЗСч., приетият като писмено доказателство Дневник на материалните запаси, съставлява частен свидетелстващ документ, който е подписан лично от ответницата (същата не е оспорила авторството на документа), като в него се съдържат данни за неблагоприятни за нея по делото факти, поради което същият въпреки оспорването му, има обвързваща доказателствена сила за страните и за съда по делото. Като неоснователно от въззивния съд е прието искането за приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, тъй като оспорването на съдържанието на Дневника за материалните запаси относно неговото съдържание, не е било обективно възможно да бъде проведено, доколкото в хода на процеса при спазване на законовите правила за унищожаване на документите, съхранявани в базата данни на дружеството, са били унищожени документите, касаещи минали периоди, включително и счетоводните документи, касаещи дейността на К. от преди 2009 г., поради което пълномощникът на К. се е отказал от искането за назначаване на допълнителна съдебно икономическа експертиза. Въззивният съд е приел, че нито той, нито първоинстанционният съд в случая не биха могли да приложат разпоредбата на чл. 161 от ГПК, без съдът да е изпълнил служебното си задължение преди това, изрично да укаже на страната, на която е дал срок за представяне на доказателствата, неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението, както и без изрично да укаже какви факти ще приеме за доказани, в случай на неизпълнение на процесуалното задължение в указания срок. Оспореното съдържание на частен свидетелствуващ документ, който е подписан от К. и съдържа неблагоприятни за нея правно релевантни факти във връзка с делото и по аргумент на разпоредбата на чл. 193 ал. 3 ГПК – тежестта на доказването на неистинността на частния документ е върху страната, която го е подписала и която понася неблагоприятните последици от съдържащите се в документи неизгодни за нея факти. Ако съдържанието на представения Дневник за материалните запаси не е успешно оспорено по делото, то неблагоприятните процесуални последици са именно за ответницата. Съдът е приел, че претендираното вземане не е погасено по давност, доколкото по отношение на пълната имуществена отговорност за вреди от липси по смисъла на чл. 207 ал.1, т. 2 КТ, приложима е увеличената давност от 10 години, предвидена с разпоредбата на чл. 207 ал. 3 от КТ, която започва да тече от времето на възникването на липсите и причиняването на вредата, независимо от това дали ще се установи причината за настъпилата липса. Предявеният акцесорен иск за мораторни лихви за забава, за периода от 12.05.2011 г. до 05.06.2011 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като погасен по давност (приложим е общия ред по ЗЗД). В останалата част за периода от 05.06.2011 г. до 05.06.2014 г., предявеният иск за мораторна лихва за забава е основателен за сумата от 23.802,78 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че работникът, комуто е възложено като трудово задължение да отчита парични средства, отговаря за липса, когато е получил съответна сума, но не е представил документи за извършени разходи и не е върнал остатъка. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на сумата от работника, а работникът разходването й по предназначение и връщането на остатъка. С решение № 324 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 е прието, че в производството по иск за реализиране имуществената отговорност на отчетника е в негова тежест да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени средства. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, изпълнението на задълженията си като отчетник. В този смисъл е и решение № 260/30.10.2013 на ВКС по гр. д. № 1286/2012, че въззивният съд е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да преценява всички събрани по делото доказателства с оглед спорните факти и в рамките на въззивната жалба. Той е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Инвентаризацията е способ, чрез който се обхващат процесите и фактите, настъпили през определен период в предприятието, и оказали влияние върху неговите активи и пасиви. Чрез инвентаризацията се установяват наличните активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризациите се извършват от комисия по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите и на пасивите в годишния финансов отчет – чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството в редакцията към правнорелевантния момент. Годишната инвентаризация обаче не е предпоставка за ангажиране на отговорността на отчетника, тъй като инвентаризация може да се направи по всяко време и за какъвто и да е период. Неизвършването на инвентаризация или извършването извън нормативно определените срокове не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на материалноотговорно лице. В този смисъл са решение № 690/03.01.2011 г. по гр.д. № 681/2009, ВКС, IV ГО и решение № 317/15.11.2011 по гр.д. № 1803/2010, ВКС, III ГО. По делото не е оспорена автентичността на материалната книга, а е възразено, че отразеното в нея се отнася до предходен отчетен период. Страната, която в законния срок е унищожила документи, чийто срок за съхранение е изтекъл не създава пречки за доказването, още по-малко, ако съдържанието документите е възпроизведено в друг документ, изходящ от страната, чиято правна сфера е засегната от удостоверените факти.
Ответникът по касацията [фирма] претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2815/26.05.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 263/2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.