1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр.София, 24.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4725/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Ф. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-35 от 05.05.2016 г. по гр.д.№ 489/ 2016 г., с което, след като е отменено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 7499/ 2015 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „С. С.п.А – к. Б.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 269/ 02.09.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 7 619,87 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и доводи на страните и по материалноправните въпроси 1. следва ли да е налице прекратяване на съществуването на правния субект – работодател, съответно – публично обявено начало на производство по ликвидация, особено в хипотезата на работодател клон на чуждестранен търговец, създаден за изпълнение на конкретно определена дейност, за да е осъществен фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.1 КТ – „закриване на предприятието”; и 2. в хипотезата на чл.328 ал.1 т.1 КТ необходимо ли е решение за закриване на предприятието – работодател и кой е компетентният за това орган, когато работодателят е клон на търговец. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а първият материалноправен въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна „С. С.п.А – к. Б.” оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Счита, че жалбоподателката не е формулирала правни въпроси, съответстващи на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Процесуалноправният въпрос, според ответника, касае правилността на обжалваното решение, освен това въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доводи, които са били надлежно наведени пред него. Материалноправният въпрос за необходимостта от решение за закриване на предприятието и за компетентния да вземе такова решение орган счита за неотносим, тъй като такъв факт не е твърдян в производството пред инстанциите по същество. Другият материалноправен въпрос намира за решен в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е изложил собствени фактически и правни съображения, изградени след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Приел е за установено, че ответникът „С. С.п.А – к. Б.” е клон на чуждестранно юридическо лице, регистриран в България с цел изпълнението на част от работата по проект за изграждане на газопровод „Ю. поток”. Дружеството е имало договор с възложителя по проекта и се задължило да изпълни РПЗ „Изграждане на първа линия на морски газопровод” и РП5.2 „Изграждане на наземни съоръжения” в България. За осъществяване на тези работи клонът наел работници, включително ищцата, която е работила по трудово правоотношение на длъжността „юрисконсулт”. На 17.07.2015 г. възложителят взел решение да преустанови изпълнението на проекта и уведомил за това чуждестранното юридическо лице – изпълнител, което взело решение, считано от 07.09.2015 г., за прекратяване на цялата оперативна дейност на клона в България. В изпълнение на това решение за времето 07.09–30.09.2015 г. било извършено освобождаване на голямата част от наетите от клона лица, незначителен брой служители останали да осъществяват административни и финансови функции във връзка със закриването, но не и такива във връзка с предмета на дейност. Регистрацията на клона обаче не била заличена, не е заличена и към момента на устните състезания пред съда. На 07.08.2015 г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради закриване на предприятието, а на 04.09.2015 г. същата получила заповед за прекратяване на правоотношението на същото основание, считано от 07.09.2015 г. При така установените факти съдът извел от правна страна, че е осъществено закриване на предприятието на клона, тъй като предметът му на дейност, с оглед на който е създаден и за реализирането на който са сключени трудови договори, вече не съществува. Няма значение обстоятелството, че клонът не е заличен от търговския регистър, защото основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ изисква пълно преустановяване на дейността на предприятието за в бъдеще (което е установено по делото), а не изчезването на правния субект, осъществявал тази дейност. Съдът обсъдил доводите на ищцата, че само заличаването на правния субект може да стои в основата на фактическия състав по чл.328 ал.1 т.1 КТ, но ги отхвърлил, като изложил съображения за възможността един субект да има повече от едно предприятие по смисъла на пар.1 ДР КТ, както и при аналогично приложение на правилата за предприятия на търговци в производства по ликвидация или несъстоятелност. Отхвърлени са и доводите на ищцата, че предизвестието и заповедта за уволнение са й връчени преждевременно като съдът приел, че предизвестието е връчено след вземане на решение за закриване на клона, а заповедта има само декларативно значение. Като краен резултат съдът стигнал до извод, че уволнението е законно извършено, няма основание за отмяната му, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и за ангажиране на отговорността на работодателя да й заплати обезщетение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос не е обуславящ. В обжалваното решение съдът не е посочил, че за него не съществува задължение да обсъди всички събрани и относими доказателства и доводите на страните, нито фактически се е отклонил от задължението да изгради фактическите си изводи след обсъждане на доказателствата и наведените доводи. Анализирани са всички доказателства по делото и са взети предвид всички доводи на страните. Жалбоподателката не е подала отговор срещу въззивната жалба, поради което съдът е обсъдил фактическите й твърдения в исковата молба (други тя не е въвеждала по надлежния процесуален ред, включително при обявяването на доклада на първоинстанционния съд). Обсъдени са и направените пред двете инстанции правни възражения. Други обстоятелства, включително посочените в изложението на ищцата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, въззивният съд не е имал право да обсъжда, съгласно чл.269 ГПК. Правилността на направения доказателствен анализ не може да се контролира в производството по чл.288 ГПК. В това производство се проверяват само правните разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал надлежно въпрос във връзка с тях и са налице допълнителните основания по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Необуславящ е и материалноправният въпрос необходимо ли е решение за закриване на предприятието – работодател и кой е компетентният за това орган, когато работодателят е клон на търговец. Ищцата не е заявила като основание на претенцията си липса на решение за закриване на предприятието или пък вземане на такова решение от некомпетентен орган. Съобразно трайно установената практика (срв. решение № 23/ 02.02.2016 г. по гр.д. № 4553/ 2015 г., ІV г.о. и цитираните в него други актове на ВКС) съдът не може да преценява законността на уволнението на основание, което не е въведено от ищеца в процеса по надлежния ред. Още по-малко ограниченият в дейността си от правилото на чл.269 ГПК въззивен съд би могъл служебно да следи за факти, които ищецът не е посочил като основание на искането си за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Поради това поставеният въпрос за необходимостта от решение за закриване на предприятието и компетентния орган няма значение за крайното решение по спора.
Обуславящ е единствено материалноправният въпрос следва ли за осъществяване на фактическия състав по чл.328 ал.1 т.1 КТ да е налице прекратяване на съществуването на правния субект – работодател. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Соченото от жалбоподателката решение по гр.д.№ 2112/ 2015 г., ІV г.о., не разрешава поставения въпрос. То е постановено по приложението на чл.328 ал.1 т.3 КТ, а направената съпоставка с основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ не е довела до заключение, че пълното преустановяване на дейността на съществуващ работодател, без той да е заличен, не изпълва фактическия състав по чл.328 ал.1 т.1 КТ. Такъв извод не може да се направи и от решения по гр.д.№ 1451/ 2010 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 544/ 2009 г., ІV г.о. Те са постановени не по повод преустановяване на дейността на търговци, а по повод закриването на звена в системата на образованието. В конкретиката по посочените дела дейността на закритите звена е продължила да се осъществява от други структури и именно поради това в посочените актове е прието, че няма закриване на предприятието – продължаването на дейността, а не заличаването на звеното, е решаващо. Даденото и в двата акта тълкуване, според което основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ е налице, когато дейността на предприятието е напълно преустановена и работодателят няма да съществува занапред под никаква форма, не противоречи на приетото в обжалваното решение. Още повече, че по настоящето дело работодателят е търговец, а касателно търговците практиката по поставения въпрос (цитирана и във въззивното решение) е установена и не изисква заличаването им от регистъра, за да е налице основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ. И това е обяснимо, тъй като заличаването на юридическото лице преустановява съществуването му, няма кой да волеобразува от негово име, няма кой да направи волеизявления за прекратяване на трудовите правоотношения. Предприятията на търговци в несъстоятелност и ликвидация се считат закрити и преди заличаването им от търговския регистър. При ликвидацията ликвидаторът може дори да назначи нови служители – такива, които да обслужват процеса на довършване на работата, но освобождаването на работниците, които са били наети за осъществяване на предмета на дейност, е законно. Достатъчно е да се установи, че има пълно преустановяване на дейността, за чието извършване е създадено търговското предприятие. Няма основания за промяна на така утвърдената практика, нито за приемане на нещо различно по отношение на търговец – клон на чуждестранно юридическо лице. Още повече, че по отношение на такъв търговец не се предвижда провеждане на производство по ликвидация (арг. от чл.266 ал.1 ТЗ).
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-35 от 05.05.2016 г. по гр.д.№ 489/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: