2
определение по гр.д.№ 4606 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 27.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4606 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Паунова П., И. П. П. и П. К. Л. срещу решение № 3068 от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 10702 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-д въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 19.09.2013 г. по гр.д.№ 6991 от 1994 г. на Софийския районен съд, 58 състав в обжалваната му част за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба имоти: магазин с площ от 15,25 кв.м. и два апартамента /единия на ет.1 с площ от 75,34 кв.м., другият на ет.2 с площ от 75 кв.м./, обединени в един апартамент- тип мезонет, находящи се в сграда в дворно място с административен адрес: [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Какви са правомощията на въззивния съд съгласно чл.269 ГПК и длъжен ли е той да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, поставени във въззивната жалба ?
2. Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.235, ал.2 ГПК да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона ?
3. Как следва да действа въззивният съд- като инстанция по съществото на спора или като контролно-отменителна инстанция ?
Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 19.10.2016 г. ответниците по касационната жалба Н. Д. К., Д. Н. К. и И. Н. К. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски.
Съделителят К. Д. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба имоти, въззивният съд е приел, че няма друг възможен способ за извършване на делбата. Никой от съделителите не е направил искане по чл.288, ал.2 или ал.3 ГПК /отм./, поради което допуснатите до делба имоти не могат да бъдат възложени на някой от съделителите. Тези имоти не биха могли да се разпределят и по реда на чл.292 ГПК /отм./ между двете групи съделители, тъй като са само два и то разнородни имоти: един магазин и един апартамент. За да могат да бъдат разпределени на два дяла между наследниците на М. А. от една страна и наследниците на И. А. от друга, е следвало да бъде представен проект по чл.203 ЗУТ за разделянето на магазина на два отделни магазина и на апартамента на два апартамента. Никой от съделителите, обаче, не е представил такъв проект до приключване на делото пред въззивния съд, поради което, според въззивния съд, единственият възможен начин за извършване на делбата е останал изнасянето на имотите на публична продан.
Няма противоречие между така постановеното решение и задължителната практика на ВКС по поставените от касаторите въпроси:
1. По първия поставен правен въпрос /какви са правомощията на въззивния съд и длъжен ли е той да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, поставени във въззивната жалба/ в задължителната съдебната практика, включително и в посоченото от самите касатори Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен да разгледа и се произнесе по всички въпроси, доводи и възражения, поставени във въззивната жалба. Същото е прието и сторено от въззивния съд в обжалваното решение- съдът се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба относно това по какъв способ следва да се извърши делбата на съсобствените между страните магазин и апартамент.
2. По втория поставен правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона/ в съдебната практика се приема, че въззивният съд е длъжен да основе решението си на приетата от него за установена обстановка по делото и на закона. Това е сторил и въззивния съд в обжалваното решение.
3. По третия поставен въпрос /как следва да действа въззивният съд- като инстанция по съществото на спора или като контролно-отменителна инстанция/ в задължителната съдебна практика се приема, че въззивният съд е съд по съществото на спора, а не контролно-отменителна инстанция. В обжалваното въззивно решение не е прието нещо различно. Напротив, въззивният съд като съд по съществото на спора е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е направил самостоятелни фактически и правни изводи.
Поради гореизложеното не са налице основанията на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Както бе прието в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато липсва правна уредба, поради което се налага съдът да се произнесе по аналогия на закона или на правото, когато е налице неясна правна норма, което налага тълкуването й или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага ВКС да даде едно нова различно тълкуване на закона. В настоящия случая по поставените от касаторите правни въпроси има постановена задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и посоченото от самите касатори Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази задължителна съдебна практика.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответниците по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3068 от 15.05.2016 г. по гр.д.№ 10702 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-д въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. Паунова П., И. П. П. и П. К. Л. всички със съдебен адрес: [населено място], “Зона Б-5“, [жилищен адрес] чрез адв.М. К., да заплатят на Н. Д. К., Д. Н. К. и И. Н. К. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, ап.2Б, чрез адв.О. Б. Н., на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.