определение по ч.гр.д.№ 1026 от 2017 г. на ВКС, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 28.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 1026 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 466 от 15.09.2016 г. по в.ч.гр.д. № 377 по описа за 2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 1025 от 05.05.2016 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по гр.д. № 2177 от 2015 г. на основание чл.126, ал.1 ГПК поради наличие на по-рано заведено висящо производство с идентичен предмет. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси, уточнени от съда както следва:
1. Налице ли е тъждественост в предмета на две дела, когато съществува различие между страните и правопораждащите факти, посочени в исковата молба ?
2. Дали взискателят и солидарните длъжници по изпълнително производство са задължителни необходими другари по предявен от трето на изпълнението лице иск по чл.440, ал.2 ГПК за установяване несъществуването на ипотечни права на взискателя върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение ?
Касаторът твърди, че по първия от посочените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. По отношение на втория въпрос касаторът счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор на частната жалба пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата, излага доводи за правилност на обжалваното определение. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане поради липса на предпоставките, визирани в чл. 280 ГПК.
Останалите ответници [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по допустимостта на частната жалбата счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е получил препис от обжалваното определение на 20.10.2016 г., а частната жалба с вх. № 11261 от 31.10.2016 г. е изпратена на 27.10.2016 г. – дата на пощенско клеймо /. Тъй като частната жалба е подадена срещу акт на въззивен съд, с който е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционен съд, съгласно чл. 274, ал.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на този акт, е необходимо да са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По въпроса за наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определението на Апелативен съд- Б. съставът на ВКС приема следното: С обжалваното определение Апелативен съд- Б. съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения от [фирма] срещу [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] иск за установяване несъществуването на ипотечно право на [фирма] върху следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.201.1.159 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], вх. 3-4, ет. 0, с площ от 343 кв. м. и с предназначение- за търговска дейност.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че ответникът по делото [фирма] е взискател по изпълнително дело № 942 от 2014 г. по описа на ЧСИ Д. Н., по което са предприети изпълнителни действия спрямо процесния имот. Ответниците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са длъжници по посоченото изпълнително дело, отговарящи при условията на солидарност спрямо взискателя [фирма]. Ищецът [фирма] е трето лице по изпълнителното дело. Установено е, че пред Софийски градски съд е висящо гр.д.№ 5719 от 2014 г. по предявен отрицателен установителен иск от [фирма] за установяване на несъществуването на ипотечно право върху процесния имот на [фирма]. Въззивният съд е приел, че делото пред СГС и настоящото дело имат идентичен предмет и страни – оспорване чрез отрицателен установителен иск по чл.440, ал.2 ГПК на ипотечно право на [фирма] спрямо взискателя и длъжниците по изпълнителното дело. Тъй като последните са задължителни необходими другари по този иск, решението по делото на СГС ги обвързвало независимо от това, че не са участвали като страни по това дело. Купувачът по публичната продан [фирма] също бил обвързан от това решение на СГС, тъй като черпел права на деривативно основание.
По първия посочен от касатора въпрос /налице ли е тъждественост в предмета на две дела, когато съществува различие между страните и правопораждащите факти, посочени в исковата молба/ касаторът счита, че определението на Апелативен съд – Б. е постановено в противоречие с решение № 26 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 4038 по описа за 2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. С посоченото решение съдът се е произнесъл по подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Посоченият акт не представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, задължителната практика на ВКС включва тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателните решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателните решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В посоченото от касатора решение № 26 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 4038 по описа за 2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. е прието, че за да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е необходимо по двете дела да е решен идентичен от субективна и обективна страна правен спор. Обжалваното определение е постановено в съответствие с това решение на ВКС: в него Апелативен съд- Б. е приел, че между настоящото дело и гр.д.№ 5719 от 2014 г. на СГС е налице пълна тъждественост, тъй като двете дела са образувани по един и същ иск /иск по чл.440, ал.2 ГПК във връзка с чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на ипотечно право на [фирма] върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№ 942 от 2014 г./ и страните по тези дела са идентични /макар някои от ответниците да не са участвали като ответници по първото дело, те като задължителни другари по иска по чл.440, ал.2 ГПК ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по това дело/.
Не отговаря на истината твърдението на касатора, че по настоящото дело се претендира нещо различно от претендираното по гр.д.№ 5719 от 2014 г. на СГС- установяване на право на собственост на ищеца върху имота, предмет на принудителното изпълнение по изп.д.№ 942 от 2014 г. Действително, с исковата молба са били предявени два иска: за установяване правото на собственост на ищеца и за признаване за установено, че ответникът [фирма] не притежава ипотечно право върху процесния имот. По първия иск /за установяване на правото на собственост на ищеца/ обаче производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 29.01.2016 г. Предвид на това настоящото дело и делото пред СГС имат идентичен предмет- установяване несъществуването на ипотечно право на [фирма] върху имота, предмет на принудителното изпълнение по изп.д.№ 942 от 2014 г.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория поставен въпрос: дали взискателят и солидарните длъжници по изпълнително производство са задължителни необходими другари по предявен от трето на изпълнението лице иск по чл.440, ал.2 ГПК за установяване несъществуването на ипотечни права на взискателя върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение. По този въпрос има задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 385 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2416/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Според тази практика искът на третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, се предявява срещу взискателя и длъжниците по изпълнителното дело. Последните са задължителни другари и общото предявяване на иска срещу тях е условие за допустимост на процеса /така т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. дело 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. От постановяването на тази задължителна съдебна практика не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната й, поради което липсва основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Апелативен съд- Б. по този въпрос.
Предвид на всичко гореизложено и тъй като касаторът не е поставил други правни въпроси от значение за делото, а ВКС няма право служебно да поставя такива други въпроси /освен такива, касаещи нищожността или недопустимостта на обжалваното определение/, касационното обжалване на определението на Апелативен съд – Б. не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 466 от 15.09.2016 г. на Апелативен съд – Б., постановено по в.ч.гр.д. № 377 по описа за 2016 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.