– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
гр. София 29.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.12.2016 (седми декември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3510 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4370/25.05.2016 година, подадена от А.-А. Л. К., като непълнолетен със съгласието на майка му Л. К. К.-Г., срещу решение № 70/14.04.2016 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по гр. д. № 34/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. е потвърдил първоинстанционното решение № 1599/13.10.2015 година на Окръжен съд Пловдив, гражданска колегия, ХХІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 940/2014 година, с което са отхвърлени предявените от А.-А. Л. К. срещу А. М. Д. Ал М. искове по чл. 69 и чл. 70 от СК, с които е поискано да бъде признато за установено, че А. М. Д. Ал М. е биологичен баща на А.-А. Л. К., като се постановят и предвидените в чл. 70 от СК мерки.
В подадената от А.-А. Л. К., като непълнолетен със съгласието на майка му Л. К. К.-Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него искове по чл. 69 и чл. 70 от СК да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд П. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. М. Д. Ал М., чрез назначения му от съда особен представител адвокат Ж. Д. М. от АК П., е подал отговор на същата с вх. № 5447/30.06.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 70/14.04.2016 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по гр. д. № 34/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А.-А. Л. К., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си Л. К. К.-Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 25.04.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4370/25.05.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил общо седем правни въпроса, които според него са включени в предмета на спора, обсъждани са от въззивния съд и са обусловили постановеното от него решение. Първият от тях е следва ли да се допусне и извърши кръвно-групова или Д. експертиза от съд в Република България по висящо пред него производство, за целите, на която експертиза трябва да се вземат/съберат проби или да се направят изследвания в друга държава, която не е член на ЕС и с която Република България и тази друга държава, в случая Обединени арабски емирства, няма сключен договор за правна помощ и сътрудничество по граждански дела. С този въпрос са свързани и въпросите за това дали е приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК и може ли да се приеме, че ответникът създава пречки за събиране на доказателства, като за това се приложат неблагоприятните последици на чл. 161 от ГПК, в случай че той е чужд гражданин, който няма адресна регистрация на територията на Република България, при положение, че страната, чиито гражданин е той, в случая Обединени арабски емирства, не е член на ЕС и Република България и тази друга държава, нямат сключен договор за правна помощ и сътрудничество по граждански дела и страната не е призована лично както за образуваното производство, така и за уведомяването за необходимостта от вземането на биологични проби, а също така и следва ли и по какъв ред ответникът да бъде призован лично, както за образуваното производство, така и за необходимостта от вземане на проби от него за целите на назначената от съда кръвно-групова или Д. експертиза, в случаите, когато той е чужд гражданин, който няма адресна регистрация на територията на Република България, при положение, че страната, чиито гражданин е той, в случая Обединени арабски емирства, не е член на ЕС и Република България и тази друга държава, нямат сключен договор за правна помощ и сътрудничество по граждански дела. Освен това е поставен и въпросът за това представлява ли процесуално нарушение невъзможността на ищеца да събира преки и косвени доказателства от друга държава, която не е член на ЕС и тази друга държава, в случая Обединени арабски емирства, няма сключен договор за правна помощ и сътрудничество по граждански и търговски дела с Република България за производствата по установяване на произход по чл. 69 от СК. Наред с тези въпроси се поставят и въпросите за това допустимо ли е в производството по установяване на произход по чл. 69 от СК съдът и сам служебно да назначи извършването на кръвно-групова експертиза или Д. експертиза на гражданин на чужда държава, която в случая е Обединени арабски емирства, с която Република България няма сключен договор за правна помощ и сътрудничество по граждански дела и в случай че в такова производство ищецът сам се отказал от допускането на такива експертизи, то това основание ли е за недопускането им във въззивната инстанция при положение, че се касае до страна за спазването, на чиито интереси съдът следи служебно и представлява ли това недопускане съществено процесуално нарушение.
Във връзка с така поставените въпроси в обжалваното решение е отбелязано, че още с исковата молба е заявено искане, в случай на оспорване от страна на А. М. Д. Ал М., за допускане на кръвно-групова експертиза, а при оспорване на резултатите от нея и на Д. експертиза. С определение от 17.12.2014 година, след като е взел предвид обстоятелството, че ответникът не е имал адресна регистрация на територията на Република България и уведомяването му за производството е било извършено по реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е указал на касатора да посочи адрес, на който А. М. Д. Ал М. да бъде уведомен за дължимото съдействие за извършване на експертизите, както и за това да посочи дали ще се яви лично в Република България или предоставянето на биологичен материал за целите на експертизата ще бъде осигурен чрез възлагане на действия по съдебна делегация в държавата по местоживеенето му. Във връзка с тези указания касаторът е поискал ответникът да бъде уведомен чрез публикация в Държавен вестник и при неоказване на съдействие от негова страна да се приложат последиците на чл. 161 от ГПК като се приеме за доказан факта на зачеване на детето от ответника. В проведеното на 19.05.2015 година открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд касаторът е заявил, че не поддържа искането си за допускане на кръвно-групова експертиза и такава, както и Д. експертиза не са били допускани от първата инстанция. Пред въззивната инстанция касаторът е подновил искането си за допускане на такива експертизи като се е позовал на указанията по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Във връзка с това искане съставът на Апелативен съд П. е посочил, че в случая не са налице допуснати от първата инстанция процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, които да обосноват допускането на експертизите. Първоинстанционният съд е бил осигурил възможност и е оказал необходимото съдействие на касатора за изясняване на въпросите от значение за делото, за които е поискана кръвно-груповата експертиза, но касаторът не е предприел указаните му действия, без които извършването на такава експертиза е невъзможно и сам се е отказал от нея. Във въззивното производство касаторът отново не сочел способ за осигуряването на възможност за явяването на А. М. Д. Ал М. и представянето на негов биологичен материал за изследване за целите на експертизата. Освен това съставът на Апелативен съд П. е посочил, че последиците на чл. 161 от ГПК са приложими при възпрепятстване на доказването чрез създаване на пречки за събиране на допуснати доказателства, което предполагало знание у страната за допускането на тези доказателства и нейно поведение, насочено към осуетяването на тяхното събиране, което не си дължи на извинителни причини. При положение, че А. М. Д. Ал М. не може да бъде уведомен лично за оказване на съдействие, чрез явяване и предоставяне на съответния биологичен материал, нямало как да се приеме, че той препятства извършването на кръвно-групова или Д. експертиза.
Така поставените от касатора въпроси са съществени, но не обуславят допускането на въззивното решение на Апелативен съд П. до касационно обжалване. В случаите, когато за разрешаването на спора се изискват специални знания съдът може да допусне изслушването на заключение на вещо лице не само по искане на съответната страна, но и служебно при липса на такова искане. Последното е възможно и когато страната се е отказала от искането си за допускане на експертиза или се противопоставя на допускането й. В случаите по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС въззивният съд може да допусне изслушването на заключение на вещо лице, когато такова не е било допуснато в производството пред първата инстанция както поради допуснато от същата процесуално нарушение, така и поради това, че заинтересованата страна се е отказала от искането си за допускане на експертизата. Ако спорът не може да бъде разрешен, без да се изслушва заключението на вещото лице, то недопускането по експертизата би било в противоречие със задължителните указания по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и би представлявало процесуално нарушение. Това обаче ще е така само ако събирането на доказателството, за което се допуска изслушването на заключението на вещото лице е възможно да се осъществи реално. В конкретния случай това ще е така само ако поисканите от касатора кръвно-групова и Д. експертизи изготвят заключението си въз основа на биологичен материал взет не само от касатора и майка му, но и от лицето, за което се твърди, че е биологичният баща. Без да е взет биологичен материал от А. М. Д. Ал М. не може да бъде даден отговор на въпроса дали той е биологичен баща на А.-А. Л. К.. По отношение на А. М. Д. Ал М. не могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 от ГПК само поради посочените във втория от въпросите обстоятелства. Съгласно установената съдебна практика последиците на чл. 161 от ГПК могат да бъдат приложени по отношение на страна в производството само когато е налице нейно поведение, което създава пречки за допуснати доказателства. Касае се до санкция за несъобразено със закона поведение на страната, поради което се изисква то да е съзнателно. Последното предполага страната да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да създава пречки за събирането му, а такива пречки са налице и при неоказване на съдействие на вещите лица от допусната по делото експертиза. В последния случай, за да се приложат последиците на чл. 161 от ГПК се изисква страната да бъде уведомена за задължението си да окаже съдействие и да бъде предупредена за прилагането на последиците на чл. 161 от ГПК. Тъй като в конкретния случай се изисква лично съдействие от страна на А. М. Д. Ал М. то той не може да бъде уведомен за него чрез назначения му от съда по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК особен представител, който няма връзка с ответника, нито пък разполага с възможността да издири адреса му и да осъществи контакт с него. Същевременно в задължението на съда за служебно събиране на доказателства и за оказване на съдействие на страните не се включва задължение за издирване и установяване на адреса на ответника по делото. Задължението за посочването му е на ищците, поради което те са задължени да го посочат и в случаите, когато се налага уведомяване на ответника за случаи като процесния, когато се изисква оказване на лично съдействие на вещото лице от допусната по делото експертиза за изготвяне на заключението му. В случай че това не бъде направено и ответникът не окаже необходимото съдействие на вещото лице, то няма да може да бъде събрано доказателството, за което е била допусната експертизата, нито пък ще има възможност за приложение на последиците по чл. 161 от ГПК. Дори и да са били допуснати поисканите от касатора кръвно-групова и Д. експертизи то същите не биха могли да изготвят заключението си и да представят същото по делото поради невъзможността да извършат сравнение между взетия от А.-А. Л. К. биологичен материал и този взет от А. М. Д. Ал М.. Това води до неустановяване на твърдението на касатора за произхода му, което обстоятелство се дължи на негови действия и затова по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК той ще следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на твърденията си. В случаите, когато страната по делото по обективни и/или субективни причини не може да представи преки и/или косвени доказателства за установяване на твърденията си не се касае до процесуално нарушение от нейна страна, но тя по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ще трябва да понесе неблагоприятните последици от липсата на доказателства. Това правило намира приложение и в случаите, когато страната не е оказала дължимото се от нея съдействие за събиране на съответното доказателство. Както се посочи по-горе дори и да са били допуснати поисканите от касатора кръвно-групова и Д. експертизи то същите не биха могли да изготвят заключението си и да представят същото по делото поради невъзможността да извършат сравнение между взетия от А.-А. Л. К. биологичен материал и този взет от А. М. Д. Ал М.. Затова обстоятелството, че не са били допуснати от въззивния съд не може да бъде третирано като процесуално нарушение от негова страна, тъй като такова ще е налице само ако пречката за събиране на доказателството се корени само в това нарушение, което в случая не е налице. С оглед на това обжалваното решение на Апелативен съд П. е съобразено с установената съдебна практика и не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК липсва конкретна обосновка защо според касатора допускането на касационното обжалване на решението на Апелативен съд П. по тези въпроси ще е от значене за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което не са обосновани и предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалването. Освен това въпросът за начина на уведомяване на ответника както за образуването на производството, така и за задължението му за оказване на съдействие на вещото лице от допуснатата по делото експертиза следва да се разрешава с оглед на обстоятелствата по всяко конкретно производство, поради което представлява фактически, а не правен въпрос.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил и въпроса допустимо ли е в производствата по установяване на произход по чл. 69 от СК при наличие на обективна невъзможност да се извършат кръвно-групова и Д. експертизи на гражданин на чужда държава, която в случая е Обединени арабски емирства, с която Република България няма сключен договор за правна помощ и сътрудничество по граждански дела или при неизвършването на такива експертизи решаващият съд да направи извод за произхода от бащата на база на събраните косвени доказателства за произхода и при какви условия може да се осъществи това. Така поставения въпрос обаче не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П.. При постановяването му съдът е посочил, че предявеният иск по чл. 69 от СК, трябва да бъде доказан при условията на главно и пълно доказване, но тъй като фактът на зачеването не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по косвен път чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност трябва еднопосочно да индицират, изключвайки всяка друга вероятност, осъществяването му и да са достатъчни за формирането на категоричен извод за него. Решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната преценка е приел, че предявеният иск е недоказан. При това е отчетен факта, че кръвно-груповата и Д. експертизите не са абсолютно доказателства в производството, а следва да бъдат обсъдени с всички останали доказателства от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да се поизнесе по така предявеният иск като установи факта на зачеването чрез косвени доказателства. Посочените действия на състава на Апелативен съд П. са съобразени с установената съдебна практика, поради което и не е налице основание за допускането на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по така поставения въпрос. Посоченото в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че въпросът се поставя във връзка с крайните изводи, до които въззивният съд е достигнал след обсъждането на събраните в производството доказателства, като се изразява несъгласие с тях. Тези твърдения обаче предполагат проверка на правилността на въззивното решение и представляват основания за касационно обжалване на решението по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основания за допускането на такова обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Затова и тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са обосновани причини така установената съдебна практика е неправилно и трябва да бъде изоставена, като бъде възприета нова такава или пък да бъде осъвременена с оглед настъпили промени в законодателството или в обществените условия не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 70/14.04.2016 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по гр. д. № 34/2016 година по подадената срещу него от А.-А. Л. К. , като непълнолетен действащ със съгласието на майка си Л. К. К.-Г. касационна жалба с вх. № 4370/25.05.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70/14.04.2016 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по гр. д. № 34/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.