ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
София, 30. март 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4777 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5690/06.07.2016 на Софийски градски съд по гр.д. № 13693/2015, с което е потвърдено решение № 39/21.07.2015 на Софийския районен съд по гр.д. № 27987/2013, с което са отхвърлени предявените исковете за неустойка по чл. 92 ЗЗД със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Д. К. Г., представляван от адв. М. К. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за начина на формиране на вътрешното убеждение при тълкуването на действителната воля на страните, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се и на ТР № 1/19.02.2010 по т.д. № 1/2009, ВКС, ОСГТК и ТР № 1/17.07.2001 по т.д. № 1/2001, ВКС, ОСГК.
Ответникът по жалбата В. Д. Г., представляван от адв. К. М. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а въззивното решение е по същество правилно. Претендира направените разноски в касационното производство.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че неустойката за неизпълнение на сключения предварителен договор за продажба на идеална част от недвижим имот се претендира, след като окончателният договор е сключен, т.е. предварителният договор е изпълнен. Неустойката се претендира за неизпълнение на задължението имотът да бъде прехвърлен свободен от всякакви тежести, т.е. за „недостатъци на вещта”, които обаче са били известни на купувача, както изрично е заявено в предварителния договор (чл. 3.2.), че върху продаваните идеални части има запазено права на ползване (съгласно нотариалния акт, посочен в чл. 1.2.), т.е. прехвърля се само голата собственост.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
На ответника по касацията В. Д. Г. следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски в размер на 1.200 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5690/06.07.2016 на Софийски градски съд по гр.д. № 13693/2015.
ОСЪЖДА Д. К. Г. да заплати на В. Д. Г. сумата 1.200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.