О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Гр. София, 04.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2270/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] София срещу определение № 469/30 септември 2016 г. на Пловдивския АС, ТО, І състав, по ч.т.д.№ 613/2016 г., с което е отменено определение № 551 от 22 юли 2016 г. по т.д.№ 50/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд за допълване на определението за прекратяване на производството по чл.422 ГПК с присъждане в полза на ищцовото дружество съдебни и деловодни разноски включващи държавна такса в размер на 6 347,68 лв. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение по чл.248 ГПК е неправилно поради обстоятелството, че с поведението си в заповедното производство ответниците Е. и Р. М. са станали причина за завеждане на делото, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на определението на Пловдивския АС. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на частната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси, както следва:
Длъжен ли е заповедният съд да проверява служебно дали възражението на длъжника е подадено в срока по чл.414 ал.2 ГПК преди да изпрати указания на заявителя по чл.415 ал.1 ГПК;
Може ли заповедният съд след изпращане на указания по чл.415 ГПК за предявяване на иск и внасяне на държавна такса да отмени това свое определение по свой почин поради просрочие на възражението;
Длъжен ли е заповедният съд „да спре срока“ за предявяване на иска по чл. 422 ГПК до произнасяне на горен съд по въпроса дали е подадено в срок възражението срещу заповедта за изпълнение;
Може ли да се обжалва разпореждането по чл.415 ал.1 ГПК;
В чия тежест е възстановяването на заплатената от ищеца държавна такса по иск с правно основание чл. 415 ГПК по разпореждане на съда в случай, че разпореждането е незаконосъобразно и е отменено от горния съд и
Счита ли се, че длъжникът, подал възражение по чл.414 ал.2 ГПК срещу заповедта за изпълнение, е дал повод за предявяване на иск по реда на чл.244 ГПК по смисъла на чл.78 ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу определение по чл.274 ал. 3 т. 2 ГПК, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК.
В срока за отговор на частната жалба Е. Я. М. и Р. М. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск приложимата разпоредба относно отговорността за разноски е чл.78 ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото и не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците по недопустим срещу тях иск по чл. 422 ГПК. Въззивният съд е отменил определението на Пазарджишкия окръжен съд по чл.248 ГПК и не се е произнесъл по молбата на ищцовата банка за присъждане на разноски. Заинтересованата страна не е поискала допълване на въззивното определение.
Въпросите, формулирани от жалбоподателя, свързани с правомощията на заповедния съд и обжалваемостта на актовете му, както и с процесуалното поведение на ответниците не са обусловили правната воля на въззивния съд и изхода на конкретния спор за разноски, тъй като въобще не са разрешени в обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд, съобразено с трайно установената съдебна практика за неприложимост на изграденото върху идеята за неоснователно предизвикване на делото разпределение на отговорността за разноски независимо от изхода на спора. Когато делото бъде прекратено поради недопустимост на иска, отговорността за разноски, включваща и държавни такси, се понася от ищеца. В случая решаващият извод на съда за неоснователност на жалбата на ответниците срещу определението на Пазарджишкия ОС по чл.248 ГПК, с което са присъдени разноски в полза на ищцовата банка, почива на приложението на чл.78 ал.4 ГПК при прекратяване на делото поради недопустимост на иска.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на съдебни акт до касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание. Независимо от горното позоваването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно. Жалбоподателят не е развил съображения за необходимост от промяна на порочна съдебна практика, създадена от неточно тълкуване на разпоредбите в заповедното производство, нито съображения за несъвършенства на същите.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 469/30.9.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, І състав, постановено по в.ч.д.№ 613/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: