1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.София, 06.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4977/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. И. – Ц. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4455 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 2829/ 2016 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 18942/ 2015 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Н. г., [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД 16-027/ 11.03.2015 г. на директора на Национален музеен комплекс и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 2 100 лв.
Жалбоподателката повдига правни въпроси, които следва да бъдат прецизирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните във връзка със сливането на две държавни институции и закрилата, при която работниците в тях се ползват, който е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/ 2010 г., ОСГК, ВКС; материалноправен въпрос за правомощието на съда да контролира законосъобразното извършване на подбор при уволнение поради съкращаване на щата, който е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3/ 2011 г., ОСГК, ВКС. Освен това жалбоподателката поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото правните въпроси за условията за законосъобразност на трудов договор, сключен до заемане на същата длъжност въз основа на конкурс; за възможността преобразуван чрез сливане работодател да проведе съкращаване на щата преди да бъде приет правилник за дейността на преобразувания работодател; за доказателственото значение на трудовата книжка при предявен иск за обезщетение не вреди от незаконно уволнение по чл.225 ал.1 КТ.
Ответната страна Н. г. оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Счита, че въпросите, свързани със задълженията на работодателя при съкращаването на щата и с правото на подбор са неотносими към процесния казус, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено при условията на чл.334 ал.1 КТ, а не поради съкращаване на щата. Неотносим е и въпросът за значението на трудовата книжка, тъй като при законно уволнение работодателят не дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. По въпросите за действителността на срочно трудовото правоотношение, възникнало до заемане на длъжността чрез конкурс, счита, че съществува практика, която е съобразена при постановяване на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, след като е изложил собствени фактически и правни съображения, е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор за външно съвместителство при НМ БИИ – С., заемала е длъжността „главен уредник” при 20-часова седмична продължителност на работното време. Работодателят е преобразуван чрез сливане на НМ БИИ и НГЧИ – С. в Национален музеен комплекс, [населено място], като министърът на културата е сключил срочен трудов договор за длъжността директор на Комплекса със С. И. – до заемане на тази длъжност въз основа на конкурс. На 11.03.2015 г., в качеството си на директор на Национален музеен комплекс, С. И. издала и връчила на ищцата заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.334 ал.1 КТ. Ищцата е оспорила уволнението, като се е позовала на недействителност на трудовото правоотношение на издателя на заповедта, на липсата на подбор и на непреодоляна закрила при уволнение. От правна страна съдът приел, че оспорването е неоснователно, тъй като трудовото правоотношение е за допълнителен труд и съгласно чл.334 ал.1 КТ то може да бъде прекратено освен на общите основания по КТ още и с едностранно волеизявление на работодателя, което не се мотивира. В заповедта за уволнение работодателят е посочил като мотив, че се налага съкращаване на щата в преобразувания работодател, но той не е прекратил договора на това основание, а въз основа на ненуждаещото се от допълнително обосноваване основание по чл.334 ал.1 КТ. Работодателят е представляван, при извършване на уволнителното волеизявление, от назначено със срочен трудов договор на длъжността „директор” лице и този договор е действителен, тъй като е уговорено длъжността да се заема до провеждането на конкурс, който законодателството изисква. Щом уволнението е законно, искът за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените от жалбоподателката правни въпроси обуславя обжалваното решение единствено материалноправният въпрос за условията за законосъобразност на трудов договор, сключен до заемане на същата длъжност въз основа на конкурс. Той обаче няма претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът е пълен и ясен, а практиката по прилагането му е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Когато нормативен акт предвижда дадена длъжност да се заема след провеждане на конкурс, тя може да бъде заета по безсрочен договор само след провеждането му. Законът позволява обаче до провеждането на конкурса работодателят да назначи на длъжността временно друг служител въз основа на трудов договор при определяем срок – докато длъжността бъде заета въз основа на конкурса (чл.90 ал.4 КТ). За валидността на срочното трудово правоотношение е без значение дали конкурсът вече е обявен или предстои обявяването му – и в двата случая необходимостта от временно назначаване на работник или служител на конкурсната длъжност е налице и позволява сключването на договор.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните във връзка със сливането на две държавни институции и закрилата, при която работниците в тях се ползват не е разрешен от въззивния съд, тъй като този въпрос е относим към прекратяването на основни трудови правоотношения от преобразувания работодател. В случая е прекратено правоотношение за допълнителен труд, при което работниците не се ползват от закрила при уволнение (чл.334 ал.2 КТ). В този смисъл е установената от Върховния касационен съд практика (срв. решение № 169/ 06.07.2015 г. по гр.д.№ 427/ 2015 г., ІІІ г.о.), цитирана и съобразена от въззивния съд при постановяване на решението му.
Материалноправните въпроси за правомощието на съда да контролира законосъобразното извършване на подбор при уволнение поради съкращаване на щата и за възможността преобразуван чрез сливане работодател да проведе съкращаване на щата преди да бъде приет правилник за дейността му също са необуславящи. Въззивният съд е приел, че процесното уволнение не е извършено поради съкращаване на щата и не е разглеждал нито предпоставките за законно съкращаване на щата, нито за законосъобразност на подбор при такова съкращаване.
Що се касае до въпроса за доказателственото значение на трудовата книжка при предявен иск за обезщетение не вреди от незаконно уволнение по чл.225 ал.1 КТ, той е неотносим към правните разрешения на въззивния съд поради това, че искът по чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен предвид законността на уволнението и защото по делото не приета като доказателство трудова книжка, нито е извършван оглед на такава.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4455 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 2829/ 2016 г.
ОСЪЖДА Б. И. И. – Ц., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес], да заплати на „Н. г”, Е.[ЕИК], [населено място], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: