5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 214
гр. София 07.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4225/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. М. Д. и Х. Д. П. са обжалвали въззивното решение на Софийския окръжен съд № 166 от 28.03.2016г. по гр.д.№ 960/2015г.
Ответникът С. С. С. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд – Е. П. № 98 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 482/2012 г. , с което е отхвърлен иска на В. М. Д. и Х. Д. П. за установяване по отношение на С. С. С., че ищците са собственици на Ѕ идеална част от поземлен имот с площ от 822 кв. м., находящ се в [населено място] поле, [община] съставляващ парцел ІІ – 43 в кв. 6 по плана на селото.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК и т. 10, ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 ГПК/отм./, постановено след 19.07.1999 г. се обезсилва по право при неплащане в законния шестмесечен срок на паричното задължение за уравнение дяловете на останалите съделители. Срокът за изпълнение и плащането на сумите имат характеристиката на отлагателно условие за проявление на конститутивното действие (вещноправния ефект) на влязлото в сила решение по възлагането. Ето защо съдът е приел, че за да бъдат признати за собственици на целия имот, извън притежаваната от тях преди делбата Ѕ ид.ч., ищците е следвало да установят, че са платили паричното уравнение по възлагателното решение по гр.д.№ 321/1996г. на Елинпелинския районен съд. При непредставени писмени доказателства за плащането , съдът е приел, че решението за възлагане, на което се позовават ищците В. М. Д. и Х. Д. П. , е обезсилено по право и те не са придобили другата Ѕ ид.ч. от имота. Съдът е приел също така, че районният съд правилно е отказал да се позове на свидетелски показания за установяване факта на плащането, поради ограничението на чл. 133, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, сега чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, поставен от касаторите в изложението за допускане на касационното обжалване: „може ли да се приеме, че е обезсилена делбата по право , без да има данни, че съделителят, в чиято полза е присъдено определеното парично уравнение , е сезирал съда с искане за продължаване на делбата, поради неплащане на сумата за уравняване” е обуславящ за делото, но е разрешен в съответствие с приетото в т. 10 на ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК, че възлагателното решение , постановено след изменението на ГПК/отм./ от 1999г. се обезсилва по право при неплащане на паричното уравнение в шестмесечен срок, без да е необходимо заинтересованият съделител да направи изрично искане за обезсилването му и ново извършване на делбата. Съобразяването с разрешенията в тълкувателно решение на ВКС, изключва основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, на което се позовават касаторите.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по правните въпроси „не следва ли само в рамките на предявения положителен установителен иск за собственост, решаващият съд да даде отговор единствено на въпроса за признаване на собственост върху Ѕ ид.ч. от имота включително и за Ѕ ид.ч. въз основа на влязло в сила решение за делба, надлежно вписано и следва ли да се произнася по ненаправено искане за обезсилване на делбата” и „дали следва съдът да превръща съдебния спор от спор за собственост в спор за обезсилване на делбата, ако не е правено искане за обезсилване на делбата” . Тези правни въпроси също са разрешение в съответствие с приетото в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК. След като решението за възлагане по чл. 288 ал.2 ГПК /отм./ в редакцията след 1999г. няма вещноправно действие при неплащане на паричното уравнение в шестмесечен срок, съдът, сезиран с иск за собственост, по който една от страните се позовава на придобити права от възлагателното решение, постановено след изменението на ГПК /отм./ в ДВ бр. 64/2999г., е длъжен да изследва предпоставките за настъпване на конститутивното действие на възлагателното решение.
Правният въпрос: „следва ли съдът да не уважи направено доказателствено искане и да не събере гласно доказателство, недопуснато от районния съд” е обуславящ за делото, но и по този въпрос не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК. Съгласно приетото с ТР 1/2013г. на ВКС ОСГК и ТК, въззивният съд следва да събере доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуално нарушение, за което има довод във въззивната жалба. От това разрешение следва, че когато доказателствата са недопустими и на това основание е отказано събирането им от първата инстанция, не е налице процесуално нарушение и съответно въззивният съд няма задължение да ги събере. В разглеждания случай гласните доказателства са поискани за установяване на плащане на сумите за уравнение на дела на съсобствениците, но тъй като паричното задължение произтича от съдебно решение, приложима е разпоредбата на чл. ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ респ. чл. 164 т.4 ГПК и плащането не може да се доказва със свидетелски показания – срв. решение № 124 от 27.I.1955 г. по гр. д. № 268/55 г.,ВС IV г. о. ,решение № 62 от 25.01.2002 г. по т. д. № 891/2001 г. на ВКС по чл. 133 б.”г” ГПК/отм./ идентичен на чл. 164 т.4 ГПК.
Правният въпрос: „няма ли приоритет т.3 предложение второ на ал.1 на чл.164 ГПК пред т.4 от същата разпоредба” не обуславя необходимостта от допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като забраните на чл. 164 ГПК важат за точно установените в закона хипотези, всяка от които изключва останалите. Когато паричното задължение произтича от писмен акт, важи забраната на чл. 164 т.4 ГПК, а т.3 се отнася само за доказване на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт или договори на стойност над 5000 лв. Ето защо няма основание чл. 164 т.3 ГПК в частта относно допустимостта на свидетелските показания да се приложи при другите фактически състави.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото , на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника С. С. С. следва да се присъдят разноски за касационното производство, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 200 лв, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 13.07.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 166 от 28.03.2016г. по гр.д.№ 960/2015г.
Осъжда В. М. Д. и Х. Д. П. да заплатят на С. С. С. сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: