О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
Гр. София, 10.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1760/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Д. К. и Ян К. Г. П. срещу решение № 280 от 9 ноември 2015 г. по в.т.д. № 402/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 190/10 март 2015 г. по т.д.№ 794/2013 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне искането за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма], в несъстоятелност, със седалище В., предявено с молба № 1099/14 януари 2015 г. на пълномощника на кредиторите Ш. Д. Къмбел и Ян К. Г. П., британски граждани, прекратено е производството по несъстоятелност на търговското дружество и е постановено заличаването му на основание чл. 632 ал.4 ТЗ. В жалбата на касаторите е въведено оплакване за неправилност на решението на въззивния съд по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, свързани със задълженията на съда, произтичащи от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета относно производството по несъстоятелност.
[фирма] /в несъстоятелност/ не е взело становище по касационната жалба в срока за отговор на същата.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и съобрази доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересовани лица-кредитори срещу валидно и допустимо решение на Варненския апелативен съд, подлежащо на непряк касационен контрол съгласно чл. 613а ал.1 ТЗ и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Варненския окръжен съд, въззивният съд е приел, че изпращането на молбата от пълномощника на кредиторите адвокат И. Т. с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, спряно на основание чл.632 ал.1 изр.1 ТЗ, е станало едва на 13 януари 2015 г. – след изтичане на законоустановения едногодишен преклузивен срок по чл.632 ал.2 ТЗ, чийто начален момент е датата на вписване на решението по ал. 1 на разпоредбата, обявено в Търговския регистър при А. на 30.12.2013 г. с рег. № 20131230170308. Молбата на касаторите, съдържаща искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е оставена без уважение като подадена след изтичането на едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ на 30.12.2014 г. В отговор на оплакването във въззивната жалба за нарушено право на участие на кредиторите Ш. Д. и Ян К. – граждани на държава-членка на ЕС в процеса по смисъла на чл.40 от Регламент /ЕО/ 1346/2000 на Съвета с неуведомяването им за откриване на производството по несъстоятелност съдът е изложил съображения за пряка приложимост на регламента в държавите – членки и връзката на задължението на съда по несъстоятелност НЕЗАБАВНО ДА ИНФОРМИРА КРЕДИТОРИТЕ, КОИТО СА ИЗВЕСТНИ, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намират в ДРУГИ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ, за откритото производство по несъстоятелност с учреденото в чл.41 от Регламента съдържание на предявяване на вземането и възможностите за удовлетворяването му. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че с оглед стадия на развитие на производството по несъстоятелност и непредставяне на документация от длъжника за съставяне списък на евентуални кредитори, различни от дружествата, по чиято молба е открито
производството, както с оглед на обстоятелството, че молителите са единствените известни кредитори към момента на постановяване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ, за съда по несъстоятелност не е възникнало задължение за уведомяване на кредитори от друга държава-членка, каквито твърдят, че са жалбоподателите. Задължението за информиране по чл.40 за поименно изпращане на съобщения до кредиторите предполага, че имената и адресите им са известни.
Съобразителната част на въззивното решение не съдържа отговор на въпроса относно правомощията на съда по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632 ал.1 ТЗ и задълженията му съгласно Регламент № 1346 на ЕО и съответно при действието на Регламент № 2015/848 на ЕС, формулиран твърде общо, без връзка с оплакванията в касационната жалба. Изложеното дава основание да се приеме, че същият не съдържа характеристиките на общо основание за допускане до касационен контрол по смисъла на т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК по ТД № 1/2009 г. от 19.02.2010 г.
Въпросът по пункт 1 в изложението на касаторите по чл.284 ал.3 ГПК – „налице ли са задължения на съда по несъстоятелност да уведомява кредиторите по реда на чл.40 от Регламент № 1346/2010 г. на ЕО/ некоректно цитиран/, съответно при действието на новия регламент № 2015/848 на ЕС“, разгледан в контекста на оплакването за неуведомяване на касаторите за откриване производство по несъстоятелност и нарушаване правото им на защита поради пропуск на съда, не е единствено обуславящ правната воля на въззивния съд за отхвърляне на молбата и прекратяване на производството.
Същият не е от значение за изхода на спора, а за законосъобразността на правните изводи на Варненския апелативен съд. Основанията за допускане на касационно обжалване на съдебния акт са различни от основанията за неправилност на въззивното решение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда соченото допълнително основание за това.
Независимо от горното касаторите не са развили съображения за непълнота, неяснота или друг недостатък на чл.40 от цитирания Регламент, пораждащ необходимост от тълкуването му, който би осигурил разглеждането и решаването на спорове според точния смисъл на Регламент № 1346 на ЕО.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателите не установяват наличието на поддържаните от тях основания за достъп до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 280 /9.11.2015 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 402/2015 г. на Търговско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: